Под влияние на чашите пунш, чийто брой вече обърка, Дибич стана опасно откровен пред своите отсъствуващи и винаги присъствуващи противници:
— И не се срамя да ви кажа — размаха заканително ръка, — че съм плащал и с други, много по-тежки цени. Интригувал съм. Злепоставял съм. Крал съм, да, дори съм крал, господа.294
Постепенно в съзнанието му се смесиха спомени, мисли за настоящето, видения от сладкото бъдеще. Не разбра колко време бе изминало, когато един тих и почтителен глас го накара да се събуди от съновиденията си. Беше камердинерът — Степан:
— Господарю! Пратеник, господарю…
През мъглата, предизвикана от пунша, Дибич разбра погрешно:
— Фелдегерът295 ли е, Степан? Ей-сега ще запечатам писмото… — После се изненада. — Мигар ще тръгне сега, в тъмното?
— Фелдегер, но от негово Превъзходителство генерал Рот. Носи донесение. Бързо било, казва…
— Добре, щом е толкова бързо, нека влезе.
— Не е ли по-добре аз да ви предам писмото, господарю?
Златен е, този Степан — съобразителен и тактичен. Виждаше той, че неговият господар не е за пред хора и внимателно подсказваше…
— Да, донеси го ти, Степан!
След малко писмото на Рот беше в ръцете му. Дибич разчупи печата и разгъна свитъка. Онова, което прочете, го накара в един миг да изтрезнее — Рот донасяше, че великият везир Решид Мехмед паша настъпвал с четиридесетхилядна армия към Провадия и че положението на самия Рот е „повече от критично“.
— Поврага проклетия Рот! — изруга високо Дибич. — Такива са тези „командири по заслуги“… Степан!
— Заповядайте, господарю.
— Намери барон Тол и го повикай незабавно при мене. — И за всеки случай добави: — Но преди това прибери тези чаши… — Не му се искаше Тол да разбере в какво е удавил времето си тази вечер.
— А фелдегера, господарю?
— Нека се нахрани и отпочине, но да бъде готов. Може би ще тръгне обратно още тази нощ… — Камердинерът излезе, а Дибич измърмори недоволно под носа си: — Наполеон е имал за помощници Ней, Мюра и Бернадот, пък на мен са дали некадърници като Рот…
Барон Тол влезе, поздрави учтиво, но сдържано. Мъж със среден ръст, той в сравнение с графа изглеждаше почти висок. Руменото му възпълно лице с подстригани, добре сресани мустаци изразяваше спокойна съсредоточеност.
— Четете, господин барон! — Дибич му подхвърли донесението на Рот. — Четете и ругайте заедно с мене!
Началник-щаба прочете писмото, ала нито изруга, нито с нещо измени физиономията си. Изобщо прояви онова свое държане, което по-късно щеше да накара един съвременник296 по друг повод да го охарактеризира със следните думи: „Аз не знам какви бяха вътрешните чувства на Толя. Той е железен прът. Не е възможно да го превиеш, но затова пък човек може да се опре на него.“ Прочете втори път донесението, остави го на масата и произнесе с равен глас:
— Както обикновено, генерал Рот замазва положението, но мен ми се струва, че истината прозира и през замазването.
— Продължете, господин барон. Продължете!
— В основата очевидно е нова поредна грешка на Рот. А иначе събитията са се развили така. Везирът е излязъл от Шумен и…
— Забележете, активни турски действия! — вметна командуващият. — Това е пръв случай в тази война!
Той щеше да остане и последен, но двамата, разбира се, не знаеха това.
— … и североизточно от Провадия — Тол направи справка в писмото, — при Ески Арнаутлар297 попаднал на корпуса на Рот. След незначителна схватка везирът се изтеглил към Провадия. Вместо да го преследва с всичките си сили, този, хм, стратег Рот изпратил подир него само кавалерийския Охотски полк и две оръдия. Но на две версти от Ески Арнаутлар полкът попаднал на засада и турците започнали изтребването му. Рот обаче не извлякъл поука и от това. И се задоволил да изпрати на помощ 31 егерски полк на генерал Риндин с още две оръдия.
31 егерски полк? Къде беше чувал Дибич да се споменава за него? Ах, да, от онзи брадясал майор в лятната униформа, който днес спаси от разстрел 12 егерски. И се запита: дали вече се е представил на княз Любомирски? Когато се отърси от тези мисли, беше пропуснал част от разбора на началник-щаба.
— Егерите и остатъците от Охотския полк се построили в каре, но неприятелският огън е бил много силен, фасовете на карето са били разстреляни в няколко минути и турците проникнали в карето, като започнали страшна сеч. Тогава ще да е паднал Риндин заедно с другите двадесет и двама офицери.
294
Става дума, разбира се, за кражба на идеи. Според дневника на съвременника му Бернгарди (публикуван в „Русская Старина“, юли 1893, стр. 47) в оперативния си план за войната с турците Дибич представил за свои идеите на принц Евгени Виртембергски с една единствена разлика — заменил Бургас със Созопол.
295
Фельдъегерь — военен, по-рядко правителствен куриер (рус. остар.) Дибич е изпращал своите писма-донесения до царя по фелдегери, които изминавали разстоянието от българските земи до Петербург за 12–14 дни.