Тук, в Кюлевча, те бяха пресрещнати от половината от корпуса на граф Пален — около 8000 души. Това беше последният шанс, който Белона даваше на пашата да поправи грешката си — той можеше да разбие Пален (най-близките руски войски — на Рот — се намираха на четири версти!) и през Керемедин307 да се прибере в Шумен. Но везирът пропиля и тази възможност — забави се във второстепенни сражения, в които не заангажира всичките си сили (нека кажем мимоходом, че в тях подполковник Корзухин — нему прибавиха една звезда на пагоните за онази битка под стените на Силистра — показа изключителна твърдост и упоритост, които после бяха възнаградени с орден „Света Ана“ ІІ степен с лента), после по никое време свика военен съвет и така даде възможност на русите да подсилят отряда на граф Пален.
Обективно погледнато, в последвалото паметно сражение Дибич не прояви много повече инициативност от пашата, нито показа някаква особена дарба за маневриране. Реши да атакува, без да вземе предвид лошото съсредоточение на войските си: за провеждане на атаката изпрати барон Тол (формулира решението си по следния чудноват начин: „На Тол е планът за боя, нека той да командува“) с отряд, който се състоеше всичко на всичко от 6429 души или 14 баталиона от намиращите се общо на бойното поле 46 — тоест в атаката вкара само 1/3 от силите, с които разполагаше. И нещо още по-странно — „малкият Наполеон“, комуто никой никога не е отричал личната храброст, в този ден прояви всичко друго, но не и мъжество: сякаш измил си ръцете с назначението на барон Тол, той се задоволи да стои безучастно далеч от битката и да я наблюдава през далекоглед…
Събитията междувременно следваха своя ход. Барон Тол разпредели силите за атака и даде съответните разпореждания до частите на граф Пален и Рот. Но до атака не се стигна. Още при силната артилерийска престрелка, с която и двете страни едновременно се подготвяха да атакуват, един щастлив изстрел на 19 конна батарея попадна в зарядните сандъци на част от турската артилерия и предизвика нечуван и невиждан взрив, който някои очевидци по-късно оприличиха на изригване на вулкан. Този взрив има̀ поразително въздействие върху турците. Сражавали се до този момент с храброст и упорство, те преминаха в поголовно бягство. И зад себе си оставиха 2000 пленници, 50 оръдия и цялото имущество и на армията, и лично на везира.
На 31 май русите започнаха преследване — неефикасно организирано и лошо проведено, то даде сравнително малки резултати. Както в цялата война, сведения за противника донесоха пак българи, които с риск на живота си преминаваха през турските линии, за да се явят в руските лагери. „По сведения, доставени от българи — доложи граф Дибич на императора, — везирът на 31 май пристигнал в Шумен през Баулар (западно от Шумен).“
След като войските обсадиха Шуменската крепост, на 2 юни Дибич изпрати писмо на везира в Шумен — с учтив тон предлагаше преговори за капитулация „с цел да се прекратят ужасите на войната и да се възвърне спокойствието и мирът на двата народа.“
А в същото време към него препускаше фелдегер (той щеше да пристигне на 9 юни). В писмото, което се друсаше в чантата на седлото му императорът потвърждаваше на Дибич решението си за преминаване на Балкана.
— Ако си говорим откровено, твоя милост, ще ми се да вляза и аз при голямото началство.
Корзухин се засмя и хвърли поводите в ръцете на деншчика.
— И защо толкоз мерак?
— Искам като одъртея, да се хваля пред внуците как съм бил коляно до коляно с един жив граф…
Адютантът пред вратата на палатката изчезна за малко, върна се и покани Корзухин да влезе.
— Видя ли, твоя милост — подвикна му отдалече Васил, — повикаха те.
— Не мене, а писмото — отговори му по същия начин подполковникът. И беше прав — в чантата му беше отговорът на Решид Мехмед паша.
Корзухин влезе в палатката, по размери колкото средно голям манеж, и първото, което привлече вниманието му, беше някаква машинка на стената, която съскаше и изпущаше ако не приятен, то поне не дразнещ дим. Докато я разглеждаше, някой произнесе до него:
— Не сте ли виждали това, подполковник? Тези са те, пушилните апарати на Гютон де Морво…
307
Керемедин — днес с. Благово, Шуменски окръг. В някои руски източници погрешно е наречено Чемердин.