Бягно обаче не го остави:
— Васил? — извика той. — Мигар братчето ми е при вас?
— Беше при нас. — Офицерът заби поглед в земята. — Преди една неделя турците го убиха. Убиха го подло и безчестно, ала Васил падна като истински воин, храбро и с презрение към смъртта. — Той махна с ръка. — Остави, Бяно. После ще научиш всичко. Ще отидем и да се поклоним на гроба на Васил. — И сякаш, за да избегне нов въпрос, побърза да се обърне към двамата войници. — Къде водите българина?
— В щаба на дивизията, ваше превъзходителство.
— И така, с щикове в ръце?
— Заповядано ни е, докато го предадем в щаба, да се отнасяме с него като с пленник.
— Кой ви заповяда?
Обясниха му. Бяха от един полк на 5 пехотна дивизия, на генерал-лейтенант Сулима, която, както дивизията на княз Любомирски, се числеше към корпуса на граф Пален.
— Познавате ли ме? — попита офицерът.
— Как да не ви познаваме, ваше превъзходителство! — в един глас викнаха солдатите. — Има ли човек в корпуса да не познава подполковник Корзухин? Ами че нали при Кюлевча вие ни поведохте в…
— Добре, добре — прекъсна ги той. — Щом ме познавате, върнете се при полковник Прозуменшчиков и кажете на кого сте предали българина.
Двамата солдати се смутиха, объркаха се.
— Заповядано ни беше да го отведем незабавно в щаба, ваше превъзходителство. Човекът казал, че има да съобщи важни сведения за турците…
— Хайде, хайде — ласкаво ги смъмра Корзухин. — В щаба ще го заведа аз, но по-напред ще се отбия с него в лазарета. Вървете и не се безпокойте, Прозуменшчиков няма да ви се сърди. — И докато войниците му отдаваха почест, каза пак на български: — Да вървим, Бяно.
В щаба на дивизията се случи генерал-майор Герман, началник-щаба на корпуса. След като изслуша разказа на Бяно и дълго изучава разгънатата върху набързо скованата маса карта, обърна се на френски към Корзухин:
— Гарантирате ли, господин подполковник, за сведенията на този човек? Виждате ли, те са от изключителна важност…
— Гарантирам за него като за себе си. Той може да е сбъркал в числеността на войските или в броя на оръдията — в края на краищата тези неща се преценяват трудно дори от опитен офицер, но за добросъвестността му отговарям с главата си.
Както беше надвесен над картата, генерал Герман извърна лице и го стрелна с поглед.
— Не рискувате ли твърде лекомислено главата си? Сам казахте, че днес го срещате за пръв път…
— Но познавам семейството му, ваше превъзходителство. Той е брат на моя деншчик, който преди една седмица загина като наш, руски парламентьор. Братът на моя деншчик не може да е турски шпионин.
— Добре, добре — прекъсна го генерал Герман, усетил, че Корзухин е прекалено чувствителен, когато се говори за това българско семейство. — Щом можем да му гласуваме доверие, неговите сведения ще ни обяснят много неща, които досега ни изглеждаха просто тайнствени. Съгласете се, че звучи просто невероятно Халил паша да се е измъкнал от Шумен с десет хиляди души и това да е останало незабелязано за Красовски…
Този път княз Любомирски изпревари възражението на Корзухин:
— Позволявам си да ви припомня, че Красовски разполага само с някакви си петнадесет хиляди щика. И с тях сключва пръстен с обща дължина…
— Добре, добре — не дочака края на съображенията му Герман. — Щом вярвате на българина, толкова по-добре — тайнственостите ще престанат да бъдат тайнствености. Заповядайте, господа. Елате и вие, подполковник. Ето, ние сме тук, в Карнобат — той показа с пръст на картата. — Тук е Ямбол, а тук — Сливен е добре, господа. На 18 юли ние изпратихме към Ямбол генерал-майор Шереметев с неговите казаци. Но Шереметев се натъкна на силни турски части, по негово впечатление около 18,000 души, и се принуди да се върне. Три дни по-късно ние го изпратихме повторно нататък, този път начело на значителна войска. И какво, мислите, стана? На 22-ри Шереметев е завладял този стратегически важен град, без да гръмне пушка. Местното население не е могло да даде никакви сведения. Става дума за християнското население, защото турското въобще отказвало да говори. Казаците не успели да разузнаят нищо, въпреки старанието си. Е, господа? Как бихте погледнали вие на всичко това?
Беше в същност чисто риторичен въпрос. Хората от щаба замълчаха угодливо, ала Корзухин прекъсна прекалено прямо, за да бъде прекалено благовъзпитано, ораторските прийоми на началник-щаба на корпуса:
— Лично на мен ми се вижда излишно да гадаем оттук нататък, ваше превъзходителство. Защото българинът Бяно Силдаров е пролял кръвта си именно за да ни избави от гадаенето.326
326
Странните военни действия около Ямбол са предадени напълно автентично, включително недоумението на руското командуване и факта, че обяснението е получено от българин. За последното цитираме отново Н. Епанчин — „Очеркъ похода 1829 г. в Европейской Турции“, ч. ІІІ — „Переход черезъ Балканы“, С. Петербургъ 1906, стр. 100:
„Сведения за това (б.а. — тайнственото изтегляне на турците от Ямбол) ние получихме не от казаците, намиращи се в Ованлъ, а от промъкнал се в Карнобат българин.“