Оръжието послужи и в самия град. Наред с радостта, в сърцата на сливенските българи бушуваше и желание за разплата — за всичко, причинено от поробителите на тях самите, на бащите и дедите им… Във всеобщото ликуване, достигащо само на стъпка от лудостта, отначало много-много не правеше впечатление, че тук или там, в задънените сокаци или в дворовете и избите на турските къщи, някой се разправяше с кръв за сторените издевателства, неправди или поругания, макар че броят на турците, изпатили в бъркотията, не беше чак толкова незначителен.341
Веселията и буйствата вървяха така ръка за ръка. Българи и руси пируваха денем и нощем в целия град на черги и рогозки, застлани направо на улиците, а мнозина не пропущаха да си направят „джумбуши“ от рода на побоища над турци, грабежи на къщите им, гаври с джамии. Така в неколкодневния гуляй до забрава и безумие възмездието беше част от веселбата и веселбата — част от възмездието… Тъй сливенци отпразнуваха настъпването на свободата си, в която през тези дни на луда радост никой не се съмняваше…342
11
Той не познаваше механизма на войската, но все пак имаше някаква смътна представа за неговата сложност, та го оприличаваше на провидение, което се разпорежда самоволно със съдбата на всяка човешка душа в безкрайното униформено множество — от най-големия началник до последния конегледач. Подчинен ли си на това провидение, ти не можеш да избираш пътищата си, колкото и понякога да се стремиш нанякъде. Тези мисли дойдоха при Бяно в първото денонощие, след като дядо Иван донесе свободата на родния му Сливен, за да оправдае своя побратим Корзухин, че още не се е появил. Но когато вече много се притесни, той излезе сам да го потърси.
По светло и тъмно бе слушал гайдите, гърмежите и провикванията, та знаеше, че Сливен пирува и се весели, но все пак се смая от онова, което видя. Целият град представляваше едно огромно празненство, улиците — една непрекъсната трапеза. Всяко българско семейство бе наизвадило там черги и хасъри, докопало се бе до някой от братушките — тук двама, там пет, още по-нататък петнайсет — и вадеше всичко, каквото притежаваше, месо, овошки, вино, топли хлябове, сирене или проста тархана… Да нямаш в този ден гост московец — туй бе най-голямото възможно нещастие. И руси и българи седяха едни до други, еднакво очаровани, еднакво запленени от откритието на общата вяра и почти общия език, еднакво допаднали си по нрав — вдигаха пълните чаши, пееха, прегръщаха се, побратимяваха се…
— Бяно, ей, Бяно! — викна го един комшия. — Идвай по-скоро! Ще те запозная с братушката. — Той потупа по гърба седящия до него руснак със сините добродушни очи. — Знаеш ли, с него излязохме адаши. Е, неговото име е Афанасий, ама то ще рече Атанас, също като моето.
И Бяно трябваше да пие по стакан вино с двамата Атанасовци, после попадна на трима Ивановци, на Павловци, Борисовци, Петровци, Василовци… И постепенно опиянението, което царуваше в Сливен, проникна и под неговата кожа, като топла течност се разля по жилите му, разлудува сърцето, зашемети главата и изпълни с радостна влага очите му. Пиянство беше това, ала не пиянство от леещите се като река вино и ракия, а от сбъдването на една мечта, дето всеки българин бе приел още с млякото и люлчините песни на майка си, лелеял я бе в гърдите си през теготите на робията, жадувал я бе и бе страдал по нея, та сега, когато я виждаше пред себе си и я усещаше в себе си, тя го замайваше като младо вино или като пролетно слънце. Какво щеше да донесе утрешният ден и какъв щеше да бъде истинският лик на свободата, Бяно, както и всички полудели от възторг сливенци, не знаеше. Но пак кат тях и не търсеше да узнае — сега бе мигът на една безмерна радост и той се оставяше да се потопи цял в нея…
341
Табаков (т. ІІ, стр. 118), позовавайки се на англичанина очевидец Слейд, определя броя на убитите на „стотина“.
342
Главата е написана въз основа на много наши и чужди източници, но специално за сражението при Сливен основен източник бе неиздадената брошура „Първото московско“ на Стефан Георгиев и Васил Дечев, които предоставиха на автора за ползуване не само ръкописа, но и чудесните карти, съставени от тях. Авторът използува случая, за да им изкаже горещата си признателност.