Изведнъж усети сърцето си да примира — на петдесетина крачки от себе си зърна познатата фигура на Корзухин; побратимът му стоеше сред тълпа българи и заедно с тях гледаше някъде нагоре. Бяно не отиде, а изтича нататък, разблъска купчината и прегърна по войнишки правите рамене. Руснакът се обърна и… Бяно засмотолеви някакви оправдания. Непознатият московец не го остави да довърши — приел препоръката му като ласка на брат, той му отвърна с едно здраво и мъжествено притисване до гърдите, а после, като му сочеше нагоре, му каза на своя наглед чужд, пък в същност толкова лесно разбираем език:
— Ничего, ничего, батенька! Взгляни что они творят!…343
Неусетно Бяно бе стигнал до Нурул Кудус джамия, а тълпата сеирджии гледаше към минарето й и се превиваше от смях — някой бе покачил на викалото й една средно голяма свиня, украсил бе главата й с нещо като чалма и сега, като се криеше зад нея, я бодеше и ръгаше, за да я накара да квичи.344
Кръвта удари в слепоочията на Бяно. Нищо от обичайната милозливост не се задържа на лицето му и то се изопна заплашително.
— Безсрамник!… — произнесе високо. — Мина само един ден и виж, вече се намериха безобразници да петнят хубавата ни свобода!…
Не полюбопитствува да види дали другите споделят възмущението му, а с широки крачки се отправи към входа на мюсюлманския храм. За пръв път прекрачваше прага на джамия; ако това се бе случило в друго време, той щеше да си спомни и поне да се запита дали не трябва да се събуе, влизайки, както бе виждал да правят, но сега гневът прогони тези и всички други мисли от съзнанието му. Като влезе в джамията, лъхна го миризма на нечистотии, на боклуци, на изпражнения345 — още една причина за срам и ярост, за желание да даде урок на безобразника.
А той, безобразникът, сам попадна в ръцете му. Навярно зяпачите от улицата го бяха предупредили затуй, дето го очакваше, та бе решил благоразумно да офейка, защото Бяно още прекосяваше просторното помещение на джамията, когато от стълбището на минарето изскочи някакъв момък и се опита да се шмугне покрай него към вратата. Опита се, но не успя — Бяно разпери ръка и докопа дрехата му. Въпреки отчаяните опити на злосторника да се отскубне, той без усилие го притегли към себе си и го обърна, за да види лицето му. Пред него бяха русолявата муцуна, дяволито-кръвнишките очи и редките, но оперено засукани мустачки на Юрданчо поп Димитров.
— Ти ли си бре! Ти ли се намери най-бабаит в Сливен, да вършиш такива безчинства! — В гласа на Бяно имаше и изумление, и удвоен гняв, защото с Юрданчо бяха нещо роднини. — Твоята глава ли трябва да откъсна сега?
Момчето — то беше в същност момче само в очите на Бяно, а иначе бе станало мъж на двайсет и една-две години — се мяташе отчаяно в ръцете му и се стараеше да го умилостиви с жалостиви хленчове.
Бяно прекъсна потока от думи с една плесница, която повали пакостника върху омърсения килим и му даде тласък за едно хубаво изпързалване по нечистотиите. Отиде до него и го изправи — Юрдан поп Димитров едва намери сили да издигне глава и да прекара ръка по бузата си, която бе захванала да се подува.
— Чуваш ли ме? — кресна Бяно и оня кимна. — Тогаз слушай ме хубавичко и гледай да ми запомниш думите. Давам ти два часа време да почистиш джамията и една неделя — да се запопиш. След една неделя не те ли видя под попска власеница, ще те пипна и жив от ръцете ми няма да излезеш, тъй да знаеш. — И го разтърси: — Чу ли ме? Ще бъде ли?
Юрдан едва отговори с изкривената си уста:
— Ще бъде, бате Бяно.
Пусна го и младежът побърза да се измъкне от джамията. Бяно бавно се изкачи по витата стълба на минарето и излезе на викалото. Там още бяха свинята и месалите, завити около главата й. Той не се колеба — вдигна я и въпреки нейните петдесет — петдесет и пет оки346, я изхвърли от височината на минарето.
Когато малко по-късно излезе от джамията, сеирджиите със страхопочитание се отдръпнаха пред крачките му. А когато Нурул Кудус джамия остана доста зад гърба му, някой го докосна по рамото. Бяно се извърна. Непознат възрастен турчин го поздравяваше с почтително темане:
344
Автентично — описано, е от д-р Табаков по разкази на стари сливенци, очевидци на събитието. Припомняме, че за мюсюлманската религия свинята е мръсно и светотатствено животно, на мюсюлманите е забранено да ядат свинско месо, думата „свиня“ е най-голяма обида и т.н.