Мнозина проклинаха идването на Русия, казвайки, че императорът можеше да прокара някой член в мирния договор и за съдбата на България, както бе сторил за Молдова, Влахия, Сърбия и че са се лъгали в надеждите си, уповавайки се само на неговото усмотрение.
1
Гостът се огледа смаян — нищо в този дом не подсказваше, че извън прага му бушуват незапомнени бури. Горе, на хаета, се мяркаха улисани в катадневна работа жени, сред цветната леха в двора със здраво и хубаво детенце в ръцете се смееше и подпяваше стопанинът, като подръпваше малките крачета:
Погледа човекът, погледа, пък се провикна:
— Хееей! Няма ли в тази къща живи люде бе? Никой ли не ще се намери да забележи, че гост е пристъпил прага й?
Вниманието на целия дом се насочи към портата. Пръв се опомни стопанинът:
— Чичо Стойко! — Той остави детето и затича към входа. — Благословен да си, боже, че прати такъв гост в дома ми!… — И докато се здрависваше с него, викна към къщата: — Идвайте всички тука! Идвайте! Янке, хаджи Молла, Анифе ханъм… Елате всички да ви запозная с моя драг роднина, чорбаджи Стойко Раковалъ из Котел!…
Гостът се запозна с всички, постара се да не покаже изненадата си, че тук е срещнал известния по цялата каза кятибин на аяна, а в малките пръстчета на Бяновото момченце остави скъп подарък — лъскава златна пендара…
По-късно, докато пиеше на кьошка кафето си с Бяно и хаджи Молла, Стойко Раковалъ разказа какво го бе довело тук. Само минавал през Сливен с двама другари — утре рано сабахлен продължавали към Бургас да подават писмено прошение до „московския везир“ за освобождаването на своя виден съселянин Георги Мамарчев. Туй прошение било съчинено в собствения му дом от всички по-видни котленци, а го написал Атанас хаджи Беров — „невям ще се досетиш, Атанас е брат на оня Петър Берович, по чийто буквар сега се учат на четмо и писмо по-будните българчета“. Да, Стойко на драго сърце щял да преспи у Бянови, но той прекрачил прага му и за друго — къде-къде по-голяма тежест щяло да има пратеничеството им, ако към него се присъединят и сливенски първенци: „зер нали Мамареца сега се писа сливналия, че и със сливналийка отиде под венчило…“
— Всичко разбрах и ти давам право, чичо Стойко — рече Бяно. — Че ти отиваш при московските големци туй е понятно, нали капитанът ти е рода̀…
— Роден брат на моята Руса — потвърди Стойко Раковалъ. — Туй ако не е рода̀, здраве му кажи.
— … но защо не дойде и най-първият ви първенец Стефан Савов? Друга тежест щеше да има пратеничеството ви пред московците, ако…
— Ти майтапиш ли се с мене, — момче? — строго го прекъсна гостът. — Мигар искаш да кажеш, че не знаеш?… — Заклати глава, пък изтърси: — Ами че Стефан Савов цял целеничък е пред очите ти.
— Не може да бъде! — рече Бяно. — Нерде Шам, нерде Багдад365: — къде е Стойко Раковалъ, къде — Стефан Савов…
— За Савов не си прав — усмихна се другият. — Баща ми се зовеше Съби, ама всички му викаха Сава. Пък братушките нямат име Стойко, та за улеснение го преиначих на Стефан366. Те пък го правят на Степан…
Посмяха се всички, дори хаджи Молла, а после котленецът върна разговора на предишната си дума:
— Та си приказвахме в Котел, голяма полза би била да дойде вашият учен мъж, даскал Селимински… Ама какво, момче? Нещо объркан ми се виждаш?
— Позна, чичо Стойко. Объркан съм. Говорехме си някога: тъй свободата, иначе свободата… Пък на̀, свободата дойде и си отиде, а в нея и след нея всичко стана съвсем наопаки. Ето виж хаджи Иван Селимински, когото калесваш за Бургас. Какви мъже са те, хаджи Иван и бате Георги, чичо Стойко! Да коленичиш и да се кръстиш пред тях. Да, ама какво излезе, като се срещнаха те двамата? Не само не си подадоха ръце за дружба, а се смразиха. И всеки насъсква народа срещу другия.
— Дотам ли я докарахте бе, хора! — възкликна гостът.
365
„Къде е Шам (Дамаск), къде е Багдад“ (турска поговорка). Употребява се за неща, несвойствени или несходни едно на друго.
366
Автентично. Поради тази временна промяна на бащиното му име в известен период от живота си (в Куручешме) Раковски се е наричал Сава Стефанидис.