Разговорът продължи все тъй приятен и лековат, докато Бяно не попита за онова, дето отдавна пареше на езика му:
— Как стана така, тате, че в Градец не опазихте Георги Мамареца?
— Остави, не ме питай — свъси вежди гостът. — Като се сетя, и в гърлото буца ми застава.
— Чу се тук, че някакъв московски забитин и неколцина казаци го вдигнали и го повели на север.
Лицето на Руско чорбаджи стана неподвижно, ще речеш — от камък.
— Само това ли чухте? — попита.
— Мигар има и друго?
— Ех, деца, деца… Прибраха Мамареца, да. Ама заедно с него прибраха и още десетина от най-верните му юнаци. Между тях имаше един, за когото, да не беше тази орис, един ден щяха песни да се пеят. Бойчо, така се казваше. Бойчо от Тревненските колиби Цепераните. Ех, какъв момък! Вместо да го обсипят с награди и похвали, московците го заптисаха. Него, че и двамата му братя… А за вашия Мавроди сигур получихте хабер?
Бяно изтърва бонелата401.
— Какво е станало с Мавроди?
— И той барабар с другите злощастници. — Руско чорбаджи също остави бонелата. — Хванахме двама от казаците, напоихме ги с ракия — ех, добри момчета и не са виновни за нищо… Та те, като направиха главите, казаха каква е работата. Получили били буюрултия от московския везир из Анхиало да заптисат Мамареца и още тези и тези от неговите юнаци, списък имало с имената на десетина завалии. И те — солдати хора — няма как, подчинили се.
— Рекоха ли нещо за по-нататъшната им участ?
— Мамареца, като поданен на московския цар, щели да оставят в Букурещ. А нашите момчета щели да отпратят много по-далече, в някаква местност Сибир, която била отвъд Московията.
Яна и Бяно се спогледаха многозначително и тя кимна утвърдително:
— Каквото сме обещали — рече, — ще го изпълним.
— Какво си приказвате вие там? — попита баща й.
— Преди да тръгне за Градец — отговори за двамата Бяно, — Мавроди Коджакара ни остави да му гледаме детето.
— Това, дето играеше на двора?
— Същото.
— Дайте го на мене — предложи веднага Руско чорбаджи. — Аз ще го отгледам, ще го направя човек…
— Не бива, тате — поклати глава Бяно. — Обещахме на Мавроди да го гледаме ние, като собствено дете да го имаме. И така и ще направим. — Минута-две всички мълчаха, погълнати от мислите си. После Бяно възкликна горчиво: — Ех, каква орис на Мавроди! Няма ни една злочестина, която да го е отминала. Ако има съвременен Йов, туй е Мавроди Коджакара!… Разликата е само тая, че Мавроди не се примирява и не рухва, а след всеки удар става все по-жаден за борба, по-серт.
Руско чорбаджи се прекръсти.
10
Яна, вредна стопанка, отдалече се бе погрижила малко по малко да задели всичко, та отначало мислеха, че няма да имат работа и за един час. Ала когато изядоха сутрешната тархана и се хванаха да приготвят „гьочовете“, видяха, че въпреки Янината подготовка пак със зор ще се оправят с всичко до пладне. Дори изпаднаха до едно положение, когато не знаеха нито какво, нито откъде да подхванат. И тогава Руско чорбаджи, много преживял и много препатил, улови цялата работа в ръцете си.
В единия край на хаета той захвана да трупа две купчини: „Туй са нещата — казваше, — дето като ги свиете тук в денкове, чак в новата си къща пак ще извадите на бял свят.“ Едната купчина беше само дрехи, другата — покъщина: черги, китеници, съдини за готвене и ядене, лъжици и бонели…
— Има ли нещо тук, което да е свиден спомен от баща ти или майка ти? — попита, когато купчините бяха готови.
— Не — каза Бяно, — нищо.
Тогава Руско чорбаджи остави в купчините само онова, което беше от необходимо по-необходимо, другото, въпреки горчивите сълзи на дъщеря си, накара я „да го прибере или хвърли, както иска“. Яна не изхвърли тези неща, разбира се, а като грижовна домакиня ги прибра по местата им, но много пъти ги обля в сълзи.
В другия край на хаета баща й направи не две, а четири купчини — там бяха нещата, които трябваше да ги имат под ръка по пътя. Първата беше с храната: брашно, пексимет, солено месо и сланина, мед, туршия, тулум сирене, рачел, маслини, ошав за варене през почивките… Втората — завивки. Третата — зимни и летни дрехи за двамата възрастни и за децата. И четвъртата — съдини и сечива: паници и лъжици, една тенджера, един тиган, кратуни за вода, брадва… И то пак най-необходимото!