И тръгнаха всички вкупом към къщи. Не бяха изминали обаче и двадесет крачки, когато Бяно издърпа Коста настрана, за да не бъде чут от другите, и гузно попита:
— Какво… Какво стана с момичето?… С Божура?…
Втора част
Облаци се сбират
1
Ех, съклет, че пак съклет!…
Съкълдисваше се душата на Коджа Мюстеджеб, бездействието му тежеше, че чак го изприщваше. Свикнал ли е той така два дни и две нощи без някакъв ербаплък? Пуст да опустее и онзи час, когато се съгласи да пусне тайфата в Козосмоде57. Е, не плащаше лошо Ружди бей; толкоз алтъни ще наброи и за нищо работа — да заведат в харемлъка му една гяурка. Ядосваше се Мюстеджеб на себе си: не му се ходело в Козосмоде, не отишъл, но кой дявол го караше така необмислено да пусне тайфата? Затова ли й е главатар, за да седи тука празен и да кърши ръце?
Пи без мяра Мюстеджеб, лежа, пуфтя, пък накрая не издържа. Надигна се от одъра, облече се, опаса силяхлъка с пищовите и камите, метна на плещите си една салтамарка — октомври е, не се ходи по либаде — и излезе да се поразсее.
Къде ти разсейване, Коджа Мюстеджеб! Днес то било неделя, гяурите — да пукнат дано! — се разтакават важно-важно из чаршията в най-новите си дрехи и го гледат тъй, презрително и с присмех, сякаш те са тук господарското племе, а той — рая… В душата на баш-бабаита се промъкна и злоба; не виждаше той пропуканите от труд ръце на гяурите, а само чистите дрехи и, както му се струваше, охранените им лица и съскаше срещу тях от ненавист. Да имаше чалъм, Мюстеджеб до един би ги натръшкал — хем да си отмъсти, хем да убие времето. Но колкото и да искаше, не можеше да ги натръшка. И като се изплю шумно в краката си, делибашията тръгна нагоре, към Ново село — там по̀ нямаше развлечения, но по-малко бяха и тия охолни мутри.
Колкото по̀ към края на града отиваше, толкова по-редки бяха хората по улиците и мегданите. Коджа Мюстеджеб отново го засърбяха ръцете да стори нещо — ей така, колкото да не ръждяса. Като зърна едно тюфекхане, мина му през ум да го бастиса и да задигне няколко готови пушки, но се отказа — откраднеше ли оръжие, аянът нямаше да му прости и Сливен щеше да му се види тесен. Можеше да излезе на края на града и с пищови в ръце да накара някои от гяурите, които се връщат от гроздобер, да откарат в дома му една шарпана със саръ-чибур, любимото му грозде. Хрумна му, ама изостави и този акъл — не беше Мюстеджеб човек, който ще вари ракия или ще претака вино и ще трепери над бъчвите, щом това може да свърши раята, а после той, Мюстеджеб, ще си вземе каквото, колкото и от когото си иска…
Лениво прецеждаше през главата си тези мисли, когато вниманието му бе привлечено от тънко, неукрепнало гласче, което някъде наблизо редеше песен:
Пееше дете, малко момиченце. Е, дори да нямаше фустани и сукмани, беше женско. А мисълта, че освен женско, беше навярно и съвсем младо, събуди най-нечестивите, най-извратените нагони на мъжа в него. Мюстеджеб се заослушва, завъртя глава, сякаш душеше въздуха. Песента май идваше от двора, скрит зад тази тараба и живия плет до нея.
Той се спотаи до оградата. Не беше сгрешил — тук някъде, съвсем наблизо, гласчето нижеше песента:
Мюстеджеб хвърли поглед нагоре и надолу по улицата и като се увери, че наоколо няма никого, приближи и бутна портата. Просторен двор — бедняшки, но чист. Вляво схлупена къща от две соби, издигната само на едно стъпало над земята; топло беше, пък коминът над едната соба пушеше. Вдясно, чак в дъното на двора, захванат градеж, но без разшетани люде край него. По средата пожълтяла асма, а до нея — леха с пламнали в пурпур гергини. Край тази леха се въртеше момиченцето, седем-осем годишно можеше да има, човъркаше нещо по земята и пееше:
Кръгове, червени като гергините, се завъртяха пред очите на турчина. Оправи пищовите и камите аз силяхлъка си, влезе в двора и полека затвори вратата зад гърба си. Искаше да прекрачи безшумно, но някаква съчка изхрущя под краката му. Песента секна, детето се извърна към него, но на бялото му личице не се четеше страх, а по-скоро доверчивост и любопитство. Мюстеджеб не загуби време в приказки. С два скока се озова при момичето, улови ръката му над лакътя и го повлече към къщата.