— За себе си? — попита той недоверчиво.
— За себе си. Беше черна орисия за мене, когато ме отвлякоха. Но друга черна орисия ще бъде, ако сега убиеш бея и силом ме върнеш при мама и татко. Помисли малко, войводо. За мен вече няма живот извън този харем. Какво ще стане ако ме изведеш оттук? Такава, каквато съм, озлочестена от турчина, ще ме поиска ли някой? Как ще бъде, след като нашите не понесат срамовете ми и господ ги прибере? Живот ли ще е без мъж, без близки, без свои и невям често-често посещавана от разни читаци? — Гласът й, издигнал се и се засилвал, изведнъж секна, като че Пройна внезапно бе рухнала в немощ. И накрая тихо, много тихо добави: — А може би вече нося и турче в утробата си. Разбираш ли ме, войводо?
Той се отдръпна от нея и се изправи до дъсчената ограда на хаета. Жената го гледаше, очертан върху небето на светлата октоврийска нощ — висок, с прави рамене и с вдигната глава. После го чу да простене през стиснати зъби:
— Ех, робийо ти българска!… Боже, ти, който гледаш отгоре, няма ли да туриш край на това черно теглило?…
Когато малко по-късно се върна при нея, бе възвърнал хладнокръвието си.
— Какво искаш от мене? — попита.
— Да кажеш „било, що било“ и да не наказваш бея.
— Не мога да го оставя така — поклати глава Кара Танас. Тя не различи в тъмнината, но почувствува как устните му се свиха в крива гримаса. — Не мога да го оставя така, без нищо. Турчин от добро не разбира. Оставя ли твоя бей ненаказан, ще си рече, че съм се уплашил. Тогаз и твоя живот ще почерни, и други зулуми ще прави из селото.
— Ако е тъй, накажи го, но живота му не вземай.
Отново помълчаха, после той й даде знак да отидат при другите.
А там наистина всичко беше така, както го бяха оставили. Само Ружди бей се беше изправил и зиморничаво се прехвърляше от крак на крак. Като видя да влиза войводата, той отново се вкамени и вторачи поглед, та дано узнае съдбата си, преди Кара Танас да я изрече.
— Къде държиш парите си? — запита го войводата. После го сряза: — Не бързай да се ухилваш. Няма да се откупиш с пари, но трябва да си платиш гяволъка.
— Оттатък, в моята соба. Едно обковано ковчеже в стенния долап.
Един хайдутин отиде и след малко се върна с ковчежето в ръце. Кара Танас полека завъртя ключето и го отвори.
— Колко плати на онези сливенски хаймани?
— Осемдесет алтъна — отговори беят; от гласа му личеше, че казва истината. — Толкова поискаха, толкоз им дадох.
— Осемдесет алтъна! — подсвирна с уста войводата. И се обърна към Пройна: — Сторили са ти чест, добре са те оценили. Други моми крадат за осемдесет гроша, а някои за осемдесет пари. — Той отброи няколко купчинки златни монети. — Ела ги преброй, Ружди бей!
— Вземи всичко, Кара Танас войвода.
— Ела, ти казвам! — повиши глас войводата. — Ела и брой! Осемдесет алтъна вземам и аз и нито аспра повече. — Той изчака, докато беят отгоре-отгоре преброи отделените пари. — Туй е плата за труда ни, Ружди бей, сега ще се наплатим и за краденето на българка! На колене! — изкомандува. — Не пред мене, пред нея на колене. Ха сега й целуни ръка, дето ме измоли да не ти вземам душата. Така!
После всичко стана едва ли не светкавично. Кара Танас направи особен жест с ръка, Коливрат Грозьо в миг измъкна ножа си, с безпогрешно движение отсече едното ухо на турчина и пак така бързо прибра оръжието. Беят само трепна, сви глава в раменете, но не издаде звук. Затова пък кадъните му се разкрещяха и заради него, вдигнаха олелия до небето. Пройна повдигна сукман, откъсна парче от ризата си, приближи се до бея и затисна раната му с плата.
— На колко си години, Ружди бей?
— На трийсет и две.
— Добре, ще живееш още дълго. И този белег ще ти напомня как си крал българка и как тази същата българка е измолила живота ти. Но запомни и още нещо, бей, от мене, Кара Танас войвода, го запомни. Не тачиш ли тази жена, един косъм падне ли от нея, тогава аз пак ще дойда. За другото ухо. Но него ще сваля заедно с главата ти…
4
Като се прибираше в неделя след църква, Георги Силдаря отдалече видя, че синът му Васил се върти пред вратата на двора и се оглежда за него. Не се излъга — щом го забеляза, момчето презглава се затича и веднага му заговори доверително и хитро:
— Тате, знаеш ли кой е вътре?
Бащата смръщи триъгълните си вежди — такова встъпление можеше да означава и нищо, и всичко.
— Отде да знам? Нали виждаш, сега се прибирам.
— Баба Мавруда — тържествено обяви Васил. — Баба Мавруда Кърк-яланката65.
Силдаря се изненада. Не от туй, че е дошла баба Мавруда, а че Васил по такъв особен начин съобщаваше за идването й.