— Не аз, той се захвана с мене. И сега скъпо ще плати…
— Не се залавяй с него — почти умолително повтори хаджи Молла. — Той е страшен човек, аян ефенди. Спомни си! Кара Фейзи, дето беше тартор на всички главорези и с когото чак падишахът в Стамбул се съобразяваше, не избегна куршума на тоя баш-харамия.71 Ами само той ли? А Кешиша Али от Балабанлий, които видя как посичат сина му, защото той, синът де, си наумил да закачи жената на Къргов? Ами есирлийския султан, дето получи делва мед, уж армаган от черкемлийския султан, а в меда откри главата на своя кърсердарин, арнаутина? Помисляш ли си какъв трябва да е тоя хайдутин, за да посмее сам да занесе в Есирлий делвата с главата?
В същност това юначество, занасянето на делвата, беше дело на неуморния шегобиец Димо Яламов, но мълвата я приписваше на войводата.
— Не ми ги разправяй тези — отвърна му с пренебрежение Тахир ага. — Няма да ме стреснеш! Пък ако е до султани, имал съм и аз вземане-даване с тях…
Тахир ага имаше основание да се самопохвали. Защото в разправиите с тези шантави и изродени султани, донесли тук своята татарска диващина72, малцина можеха да изтъкнат свой подвиг, който да съперничи на неговия, Тахираговия.
То беше две-три години след като Тахир ага стана аян на Сливен. Разпасали поясите си още от кърджалийско време, султаните не бяха разбрали, че вече е задухал нов вятър и караха гьотере, по старому. Когато за зулумите им се чу чак в Цариград, Тахир ага получи ферман лично от падишаха, „да наведе вирнатите глави“ на тези самозабравили се деребеи. Тогава аянът прати на разбесувалите се султани хабер — или да сведат доброволно глави, или той ще им вземе главите. Повечето от тях с надменност отминаха тази закана, а есирлийският султан — бащата на онзи, за когото разказваше хаджи Молла — отвърна на заканата със закана и тръгна със сеймените си към Сливен, да покаже на Тахир ага „кой на кого буюрдисва“. А той, есирлийският, не беше какъв да е и не случайно му викаха „лудия султан“; прихванеше ли го, той сякаш наистина губеше разсъдък и вършеше таквиз неща, дето и звяр от гората не може да извърши. Той изби жените си — и една роднина на падишаха между тях — с нажежено черясло, и за какво? Загдето се веселили веднъж в харемлъка, преоблечени в мъжки дрехи…
Та този именно есирлийски султан се отправи към Сливен да се разправи с аяна. Срещнаха се те наблизо до Ново село — единият вече прочут като главорез, а и заобиколен от калабалък сеймени, другият още неизвестен и придружен от един единствен човек, сейменина му Кара Смаил. Ама какво се получи. Едва есирлиецът си бе отворил устата да прикани „аянчето“ към послушание и онзи се втурна, развъртя калъчка и на бърза ръка просна посечени седем от сеймените му, а после погна султана, гони го чак до село Сотиря и там раздели и него с душата му.
А по-късно, вече взел страха на султаните, някак си покрай другото „улови роб“ и кавлаклийския, овърза го като пашкул и го прати на силистренския паша армаган…
Да, имаше с какво да се хвали Тахир ага и то никак не беше празно перчене. Имаше той юначества зад гърба си, и то такива юначества, за които падишахът бостанджи-баши и кара-кулак го въздигна!… И като си припомни всичко това, кятибинът, макар и с лоши предчувствия в душата, сведе глава. А аянът приключи разговора си с него:
— Върви, хаджи Молла, върви пиши буйрултията. Другите кахъри остави на мене!
Нека прескочим част от събитията и да разкажем накратко как завърши тази нова схватка между двамата войводи — аян и хайдутин.
Субашата на Хаинето изпълни заповедта на аяна и бутна в кауша Павли Телкиев и Драгни Къргов, тъста и брата на Генчо. Войводата научи още на следния ден. Тогава Генчо Къргов събра дружината. Димо Яламов, най-лудата глава между тях, предложи да нападнат и убият агата, а после в гюрултията да грабнат и двамата неволници от хапуса. Планът се видя на Генчо Къргов „много хайдушки“, а и уважаваше той юначеството на аяна. После се породи друг план — него май предложи Радой Караколев, — с който всички се съгласиха. И още на следното утро дружината осъмна в село Кортен, край кортенския чифлик на Тахир ага. Но харемът на агата, за който бяха тръгнали хайдутите, преди половин неделя се преместил в друг от чифлиците му — в село Мехрембей, тук, в Кортен, били още само децата на Тахир ага. Посред бял ден дружината отвлече децата и се изтегли към Маритино кладенче, нейно отколешно укритие в Средна гора, наблизо до споменатото вече по друг повод село Крива круша.
71
Историческата наука напоследък установи (виж например Вера Мутафчиева — „Феодалните размирици в Северна Тракия през края на ХⅤІІІ и началото на ХІХ в.“ в „Паисий Хилендарски и неговата епоха“, БАН, София 1962), че прочутият кърджалийски главатар Кара Фейзи — или Кара Феиз — е завършил живота си на държавна служба, като аян. Без да влизаме в спор с това мнение, тук, както и в първата част на тази книга, ние възприехме вече цитираните спомени, на Генчо Къргов, според които Кара Фейзи е паднал убит от куршумите на засадата, образувана от Къргов, Генчо Вяранов и Петко Делиев, под ръководството на Павли Телкиев.
72
Татарски първенци, издънки от династията на Гираите, управлявала Кримското ханство, които, след покоряването на родните им места от турците, били прехвърлени в различни селища на днешна Тракия, където им била оставена известна самостоятелност. Именно те били известни под името „султани“.