— Същото, на което вие, търновци, викате прескундил. Прескимбичнал е по сливенски. Тъй, тъй — продължи да се смее, — аз говоря за облаците по небето, пък ти си го взел за такива като тебе. Е, вече и като мене.
— Точно така. Само че аз съм хем облак, хем чирак — така се казва за пратеник на Филики етерия.76
— Сега, като се разбрахме, разказвай наред. Не, чакай, още една дума. Ти как се казваш?
— Помисли, Силдар. Не е ли по-добре, по-сигурно, ако не знаеш името ми?
Силдаря помисли и призна, че наистина е по-добре и по-сигурно.
— Но все трябва да ти казвам някак си, нали? И да знам кое-що за тебе. Че гост си в къщата ми, а не срещнат на пазара минувач.
— Вече знаеш, че съм родом от Търново. Сега научи също, че отдавна живея вън от Българско и също като тебе съм търговец. Толкова невям ти стига. А, за името. Викай ми Георги. На свети Георги, победоносеца.
— Ще се бъркаме — поклати глава Силдаря. — И аз съм Георги…
— Тогаз нека аз бъда Димитър. И свети Димитър е бил победоносец.
И новокръстеният Димитър заразказва за Филики етерия. Основана от Никола Скуфас от Арта, Атанас Чакалов от Янина и Емануил Ксантос от остров Патмос, организацията готвеше въстание, което щяло да избухне догодина — гърци, българи и власи ще ударят турчина в самото сърце, сърбите ще помогнат от запад, голяма смесена войска под водачеството на руския генерал Ипсиланти ще нахлуе откъм Русия…
— С нас ли е дядо Иван? — обнадеждено попита Силдаря.
— Нали ти казвам — сам руският цар праща своя генерал да ръководи „за вяра“ християнската войска.
„Чиракът“ не съчиняваше; действително завераджиите така мислеха и така вярваха — лековерие, което една година по-късно българи и румъни щяха да заплатят с много кръв. Защото докато народът „дядо Иван“ щеше да е готов да воюва за свободата на своите братя по вяра, то християнинът и мистикът Александър І, царят „дядо Иван“, страдащ от кошмара на думата революция, щеше да предаде въстанието на своя брат по власт султана. И за да се оправдае пред света, щеше да придаде величава принципност на предателството си: „Сега вече не може повече да има политика английска, френска, руска, пруска; съществува само една политика, обща, която за спасението на всички трябва да бъде възприета от народите и владетелите. Аз пръв съм длъжен да покажа вярност към началата, на които основах съюз77. За това се представя един случай — въстанието в Гърция. Без съмнение нищо не изглежда по-отговарящо на моите интереси, на интересите на моите народи, на общественото мнение в моята страна, както религиозна (т.е. верска) война с Турция; но в пелопонеските вълнения аз забелязах признаци на революция и тогава аз се въздържах.“78
Но, уви, завераджиите не бяха пророци. И затова сега вярваха и се опиваха от вярата си, а заплащането — то беше още далече…
По-нататък „чиракът“ на Филики етерия разказа какво очакват от сливенци организацията и Индже Стоян: да създадат мрежа от готови за война с поробителите люде, да струпат оръжие, барут и джепане, да съберат храна за войската и… да чакат знак. Пращаха им и две хиляди гроша помощ. А поръчката на Индже е — при парите гостът остави и нишаните на Кара Танас и Сяро — Георги да потърси отново неговите, на Индже Стоян, верни хора, та те да станат гръбнака на сливенската „за вяра“ войска.
Силдаря кимна — всичко това се разбираше от само себе си.
— Войводата ще да е бил посветен отдавна — изказа предположение той. — Индже ли е най-голям от българите във Влашко и Молдова?
— Не е. По-голям от него е Сава Бинбаши. А! — плесна се по челото „Димитър“. — Ти невям знаеш Савата. Някои думат, че е от остров Патмос, но повечето го имат из вашия Сливен. Не го ли познаваш? Е, язък! А тук, в Сливен, най-главен от „облаците“ е и ще бъде хаджи Михал…
— Кой? — подскочи Силдаря.
— Хаджи Михал хаджи Василов. Той е отдавна в Заверата, мнозина от по-първите люде е привлякъл. Той ще бъде твой началник.
— Индже войвода ли каза това? — сломено попита домакинът.
— Каза го Филики етерия, а тя е повече от Индже. Виждам, не си доволен от туй, което казах.
— Не съм доволен — призна Силдаря. Смръщено, но по-спокойно.
— Защо?
— На грък аз не вярвам. Това първо. Второ, не одобрявам Михал, вашия избраник. По-свестен е от другите тукашни „елини“, туй признавам, ама и той… А бе не го харесвам и толкоз! Трето и най-важно, вие из самото начало сте подхванали калпаво работата. Думаш, хаджи Михал бил привлякъл доста от по-първите люде, ще рече — чорбаджии и хаджии. Е, хубаво, ще направите дружина само от войводи. Ама едно забравяте вие — пеят се песни за войводите, ала за истинското юначество и за победите ти е потребен народът.
76
Церемонията по посвещаването на нови членове във Филики етерия и тайният език на организацията са описани по Николай Тодоров, „Филики етерия и българите“, БАН, София 1965.
77
Тъй нареченият Свещен съюз между руския император Александър І, австрийския император Франц І и пруския крал Фридрих Вилхелм ІІІ, подписан на 26. ІХ. 1815 г. в Париж; неговата основна цел е била: неприкосновеност на европейските граници, определени от Виенския конгрес 1814–1815 г.