— Какво ще правиш оттук насетне? — попита Еню, като го изслуша.
— От тебе искам само едно, Еньо. Да запомниш туй, което сега ще ти кажа, и ако се случи нещо, да го предадеш на братята от Заверата. Ексара обеща пред бога и пред паметта на баща си, тъй им речи, каквото и да стане, ако ще на кол да го побият и на слаб огън да го пекат, да не спомене нито дума, за Заверата.
… А пред дома му го чакаха две заптиета, които без много-много приказки го подкараха към конака…
Не би могло да се каже, че Димитраки чорбаджи така, без колебание и душевна борба, го предаде. И той размишлява почти толкова дълго, колкото и Тодория Ексара. Ще се заловят ли гърците с такова несигурно нещо — ето кое го смущаваше. Сподели със сина си всичко, а Евтим каза:
— Опитал се е да те подхлъзне тоя плесив пехливанин. Хиц ти ако елините сте се вдигнат на война, няма ли първо тебе от сливналии да известят? Це Тодория Ексара да не им е по-близък?
Поразен от дълбочината и правотата на това разсъждение, Димитраки попита още:
— И какво сте ме посъветвас да сторя?
— Да съм на твое място, нацаса отивам при аяна — нека той се оправя с тоя хайдук. Ама сторил бих и друго несто. Сте се изповядам, и то предварително. Це, в края на краистата, този цапкънин с име на цорбадзия е християнин — редно е да се реце богу засто сте бъде обаден на гадзалите…
Без по-нататъшни колебания Димитраки обу своите най-хубави еминии с опашки отзад и с непривични за неговото достойнство бързи крачки се отправи към светогорския метох в подножието на Бармук баир. Случи се, че Партений беше там и веднага прие изповедта и двете едри сребърни монети, които я съпроводиха. А изповедта на чорбаджията беше общо взето твърде странна. Тя започна с въпроса дали още важи Христовото правило „дай кесаревото кесарю и божието богу“, а подир утвърдителния отговор на Партений последва друг въпрос: Не върши ли грях към бога онзи, който, уж за името господне, престъпи тази божа повеля и извади нож срещу кесаря? Този твърде усукан теологически въпрос затрудни монаха. За да му отговори, той имаше нужда дълго да премисля и да си спомня какво го бяха учили и наставлявали в обителта Дохиари светите отци. Но вместо да се измъчва, той предпочете по-лекото разрешение: да даде този отговор, който Димитраки съвсем очевидно очакваше от него. И го даде: разбира се, грях е.
— Е, добре — каза чорбаджията (и точно в този момент пусна в шепата на изповедника двата сребърника, за които стана дума), — асъл такъв грях отивам да предвардя, отце. Изповядвам ти, це сте съобстя в конака за едного цапкънина, който събира люде да вдига буна против султана. Пък ако е греховно намерението ми, ти измоли за мене проска от всевиасния.
И той с предишните широки крачки забърза надолу към конака.
За чест на Тахир ага трябва да признаем, че наистина реши да използува доноса на чорбаджията, но не изпита никакво уважение към доносника. Воден от своята объркана властническа философия, той покровителствуваше трудолюбивите и послушни раи и наказваше непокорните, ала същевременно човекът в него ненавиждаше мюзевирите и изпитваше истинско отвращение към издайничеството.
Моменти като днешния бяха от най-тежките за Тахир ага. Защото като аян и служител на падишаха той беше длъжен да се вслуша в гнусния шепот на доносника, а иначе с радост би го пратил в Ал-Хотама82. Би го сторил и сега, въпреки задълженията си на аян, но защо, о аллах, си повелил клеветниците да бъдат хвърляни в Ал-Хотама едва след смъртта им?83
И мисълта му хвръкна в друга посока. Възможно ли беше да се съдържа истина в думите на чорбаджията? Ако беше вярно, туй щеше да означава по-страшна война, отколкото със сърбите, преди това с Осман Пазвантоглу или още по-рано с кърджалиите. Много, много по-страшна, защото християни имаше навред по този полуостров. Случеше ли се, то значеше пожар под самите крака на падишаха! След това се усъмни: да съществува такова съзаклятие в неговия Сливен, най-тихия кът на земята? В този Сливен, управляван от желязната ръка на Тахир? И той да не го усети? О, колкото и да се гнусеше от доносничеството, той щеше да разбере тази работа. И излезе ли вярно, тежко̀ на онзи, който е допуснал такива дръзки замисли под калпака си — Тахир ага беше добър към раята, но събудеше ли се аждера в него…
Плесна ръце и заповяда на влезлия хаджи Молла да изпроводи две заптиета, които да задържат Тодория Ексара и да го бутнат в хапуса. И тръгна към харемлъка си — там Мюнесер, Гюлсума и Юммю (и главно Гюлсума — напоследък тя имаше предпочитанията му), или може би няколкото мъдри приказки, разменени със Зюлфие, щяха да му помогнат да се очисти от това неприятно усещане за телесна нечистота.
83
Така е в Корана, сура (глава) „Клеветникът“: „Горко на всеки клеветник и одумник… Посмъртно той ще бъде хвърлен в Ал-Хотама.“.