Спогледаха се двамата възрастни мъже. Разбра се — Бяно нямаше да стане техен. Не беше прав, усещаха го ясно, ала не можеха да го наддумат в словесната борба.
— Добре — смръщено кимна Силдаря, повече да спаси бащиното си достойнство, нежели от вътрешно убеждение. — Зорлан човек на сватба не отива, камо ли в такова дело. — Поразмисли малко. — Преди да се върнеш в дюкяна, прескочи до Пеюви и кажи на наша Трънка да остави всичко и на часа да дойде тук. А се поогледай и за онзи, малкия чапкънин. — Имаше предвид Васил. — И него ми прати!
Бяно мълчаливо тръгна да изпълни бащината, заповед. При вратата го настигнаха последните думи на Сяро Барутчията:
— Стори ми се, Бяно, че ти не се кой знае колко изненада, когато чу от Георги за… за туй, дето го готвим…
Това беше казано като просто съждение, но отвъд него имаше въпрос. И Бяно го разбра. И леко-леко се ухили:
— Ако питаш дали съм знаел, чичо Сяро, ще ти река, че не знаех. А не се изненадах, защото познавам тате. Пък невям и тебе горе-долу те зная. Та щом вие двамата сте тия, „вашите“, то, ясно, не ще да е, за да колите курбан за здравето на султана…
Когато останаха сами, двамата мъже дълго не проговориха, залисани в мислите си. Пръв Сяро наруши мълчанието:
— За какво са ти синът и дъщерята?
— Васил ще пратя при хаджи Михал — той трябва да е известен, че Тодория Ексара не е станал предател. А Трънка — при Анифе ханъм. Яка българка си е тя, нека знае, че думите и са стигнали, където трябва. — Силдаря додаде: — А ти, Сяро? Ще намериш ли чалъм да предупредиш войводите, че белята се е разминала?
— Има чалъм и ще им кажа — избуча в отговор гласът на Сяро. — Ама те не са се чак толкоз изплашили. Дали ще пратят потеря да го дирят като бунтар или като хайдушки войвода, за един Кара Танас, Алтънлъ Стоян или Генчо Къргов е все тая.
Говореха си двамата, ама през цялото време мислеха за друго. И Сяро не се учуди, когато Георги Силдаря ни в клин, ни в ръкав изпъшка:
— Тю, дявол да го вземе!…
Само поиска да уточни:
— За Бяно ли се сърдиш?
— За Бяно. Чудя се как съм го пръкнал с такова кекаво сърце! За резил ще ме направи!… — После поклати загрижено глава. — Да оставим настрана моя резил. И за делото е лошо.
Чамбасът на Барутлията помръдна въпросително.
— Казвал съм ти, че много неща в нашата Филики-не-знам-каква-си ми идват чапрашик…
— Знам — потвърди другият. — Орталъкът с гърците не ти е по сърце. И многото чорбаджии и хаджии между нас.
— Така е, ще бъдем войска само от войводи. А като посвещаваме в делото, всеки си казва: да, пред мене в битката ще бъдат Силдаря Георги и синовете му. Пък тя каква излезе? Щом човек като Бяно се отмята, какво ще бъде утре, когато загърмят пушкала и шишанета, с другите, дето така лесно ги броим, че ще оставят деца и къща и ще тръгнат подир нас.
— Хем си прав, хем не си прав — рече Барутчията. — Трябва да мислиш и за след битките. Ние тръгваме не да мъстим, а из пепелищата да въздигаме царщина. А в една царщина има потреба от всякакви люде. Какво ще бъде това Българско християнско царство, дето ще го правим с гърчулята, ако всички в него са Кара Танасовци или Алтънлъ Стояновци? Не, Силдар. В една царщина трябват не само юнаци, но и люде за попове, даскали, чифчии, търговци, кундураджии, всякакви. За тогава ще бъде нужен и твоят Бяно.
Човек като Силдаря не можеше да се зарадва, че е родил син, способен само за поп или даскал, ала замълча, нищо не рече повече.
Трета част
Светкавица раздира небето
Тогава бяха погубени мнозина първенци по градищата и по селата. Тогава заповядаха, та събраха пушките по християните и много ги мъчиха за тези дяволски пушки и избиха много люде по други места.
1
Котлето къкреше весело в огнището и изпълваше одаята със съблазнителен мирис, но беше Бъдни вечер — щяха само да се облизват, а гозбите, както повеляваше обичаят, щяха да бъдат сварен ошав, боб, посипано с червен пипер и полято със зехтин кисело зеле, варено грухано жито, топла боговица86 и бъклица вино. Имаше на софрата и паничка с шест ореха — по един за всеки в семейството, — но и тях нямаше да ядат; ще ги прекадят тази вечер, а срещу Васильовден и на Водокръщи (тъй казваха на празника Богоявление) ще ги разчупят и по ядките им ще гадаят късмета си през годината.
86
Боговица се наричала тогава — така се нарича и днес — онази пита, замесена специално за Бъдни вечер (в миналото се е месила и за вечерта срещу Нова година заедно с обичайната баница с късмети). Някога тя била украсявана с тестени ленти, образуващи кръст от сплетени осмици.