Върху лицето на войводата светеше хладна суровост. А гласът му — също като снагата: стегнат и жилест.
— Случи се да се срещна, преди три дни на Харамията96 с Добри войвода97 — продължи войводата. — Той с момчетата си и аз с моите. Та седнахме ние на хайдушко чеверме и се разприказвахме. И той е от нашите, него Алтънлъ Стоян го покръстил, че затова като мен не разпуснал дружината си за зимата. И от дума на дума — до близката кръщавка стигнахме. И тогаз Добри рече една приказка, дето искам сега да ви повторя. Защо ще чакаме гърци и власи да минат Дунава, вика, ами…
— А, гърци и власи! — прекъсна го сърдито Георги Силдаря. — Едната третина от момчетата, дето са под байраците на Тудор Владимиреску и княз Ипсиланти, били наши, българчета. Туй от устата на Тахир ага го зная.
— Както и да е. Та Добри викаше, защо да чакаме други, а не се вдигнем ние сами. Ей го на, да вземем нашия Сливен. Тъй както е сега без войска, само да се понапънем — вие отвътре и ние отвън, за една нощ ще го вземем.
Никой не го подкрепи. Мнозина недоверчиво поклатиха глави.
— Сливен не е турската царщина — рече хаджи Нойко. — Хич да не се лъжем, турската царщина е голяма и силна, не можем така с голи ръце да й скършим врата. Ще вземем Сливен ние, туй го вярвам. Но не се ли вдигне българинът едновременно навред, ще се разшетат низам и башибозук и ще ни удавят в кръв. Тогаз и Сливен ще мине по своя ред.
— Така е — потвърди и хаджи Михал. — Слезе ли християнската войска отсам Дунава, туй ще бъде знак всички посветени в делото да станат като един и да грабнат оръжието.
— А защо знакът да не бъде развяването на байрак с Христов кръст тук, в Сливен, или горе, на Чаталкая98?
— Защото така е уговорено — натъртено и с леко раздразнение каза хаджи Михал. — И защото онези, които знаят какво е положението и в Българско, и по целия полуостров, са преценили, че тъй трябва да бъде.
Този отговор не задоволи войводата, но той си замълча.
— Не можем да изменяме онуй, което е тъкмеж на главните войводи — тежко рече чорбаджи Еню, — ама и още дълго да протакаме не можем. Гаджалите душат, ще ни открият. Ей го на, сабахлен са ходили копои от конака при уста хаджи Кутьо, тюфекчията. И при другите тюфекчии ходили. Питали ги за пушките.
— И как да не питат? — обади се хаджи Нойко. — Друга година са продавали на аскера по шест хиляди пушки годишно99, а тази и едната третина не е стигнала в турски ръце. То турчинът е ахмак, ама чак трева не пасе…
— И при мен дойдоха — каза Сяро и от горните греди на воденицата се посипа брашънце. — Защо не съм предал барута, питат. Лъгах ги, както можах, ама хванаха ли се — един господ знае.
— Вижда се, още много чакане не можем издържа — обобщи Силдаря. — Ще мине ли княз Ипсиланти Дунава, тук на своя глава ли ще развеем байрака, аз не знам. Само едно ми е ясно: проточим ли още дълго, делото ще пропадне, а ние мърцина ще увиснем на крушата.
Всички погледи се извърнаха към хаджи Михал. А той ги пресрещна спокойно, като човек, който не се чувствува виновен за несполуките.
— Затова ви събрах тази вечер, братя — каза той, като неволно повиши глас. — Вчера сутринта дойде при мене вестоносец на Заверата от Габрово. Разковахме подковата на добичето му и прочетох писмото, което се криеше под нея. Навред от двете страни на Стара планина посветените в делото люде са така объркани, както сме ние тука. Тъй било в Осман пазар100, Шумен, Ески Джумая101, Търново, Габрово, нашия Котел, а вестоносецът продължи нататък към Ямбол, Филибе и Средец. Навред! И решило се от всеки град да се изпроводи по един човек, които да се съберат в Свищов и сетне всички заедно да минат във Влашко, за да настоят пред княз Ипсиланти час по-скоро — с благословията на московския цар или без нея — да премине в Българско, за да вдигнем въстанието. Събрах ви, за да ви кажа това и да решим ще пратим ли и ние човек при княза Ипсиланти и кой да бъде той.
Четирима прошумяха едновременно и одобрително, четирима изговориха името на хаджи Михал; петият беше Георги Силдаря. Той мълчеше, гледаше изпитателно към хаджията с очи, които бяха заприличали на тесни цепки, и не се опитваше да скрие как старото съмнение и неверие трупа мисъл връз мисъл зад гладкото му широко чело. Погледна към него с въпрос и хаджи Михал и дълго останаха така те двамата, никой не отклони, не сведе поглед. Най-сетне се обади Сяро Барутчията:
— Ние казахме нашата, Силдар. Кажи да чуем и твоята воля.
Георги Силдаря отговори, но не нему, а като се обръщаше към хаджията, водач на съзаклятието в Сливен.
96
Харамията — местност в Сливенския балкан, източно от връх Българка, някога известно хайдушко сборище.
97
Добри войвода — роден в Сливен през втората половина на ХⅤІІІ в., бил хайдутин при Трифон войвода, а после и при Индже. След като Индже войвода разтурил дружината си и се изселил, Добри станал самостоятелен войвода и действувал до към 1828 година.
98
Днес Чаталка, връх в Сливенския балкан (вис. 1065 м.). Турското име означава: „атал“ — раздвоен, „кая“ — скала, твърд камък.
99
Към епохата Сливен е бил прочут център на оръжепроизводството. За времето непосредствено след 1821 г., когато поради въстанието тюфекчийството е било силно ограничено, д-р Табаков пише (т. ІІІ, София 1929, стр. 59), че „сливенските тюфекчии били задължени да дават на правителството 500 пушки годишно“. Но турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е отново в разцвет, съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“; тази цифра възприехме и за времето преди погромите около Заверата. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.