— А ти какво искаш от мене? — попита злъчно Тахир ага. — Да потупам тези хаирсъзи по рамото, да ги нахраня и напоя и да им река „Ашколсун“?
— Искам да бъдеш справедлив, аян ефенди. И наказанията, които определяш, да отговарят на прегрешенията.
— Мигар е малко да вдигне някой въоръжена ръка срещу падишаха?
Той нападна погрешно и това не остана незабелязано от стареца:
— Вдигнаха ли ръка? Кой и кога вдигна ръка срещу падишаха, Тахир ага, че никой от правоверните в Сливен не е видял и чул?
— Имали вземане-даване с тия, дето вилняха из Влашко, и с другите, дето още леят кръв на правоверни долу, на юг. Трупали са пушки, джепане, барут…
— Вижда се — укорно поклати глава старецът, — осъдил си ги за мислите зад челата им. Дарбата да разбира неизговорени мисли притежава единствен аллах. Или ти смяташ себе си равен на аллаха, Тахир ага? А защо пък не? Щом окачваш хората на крушата, ти очевидно си равен на бога, защото притежаваш петия ключ на тайното знание.125
— Моите отношения с бога остави на мене! — раздразнено рече Тахир ага. И с това искаше да приключи разговора. Но старецът не бързаше да си тръгва:
— Заключените в хапуса нямат никаква вина към исляма…
— Така е — призна аянът, — вината им е срещу девлета.
— Ти и държавните въпроси ли оправяш насаме с бога?
Тази задявка аянът посрещна със снизходителна усмивка:
— Правоверен съм и се прекланям пред единствения и истински бог. Онзи, за когото е писано: „Бог е един, вечният бог. Той не ражда, нито е роден и няма нито един подобен нему.“126 Но като аян и заместник на падишаха в Сливен аз съм длъжен да се прекланям и на друг бог — девлета.
Хаджи Рифат се бе съмнявал в успеха на своята мисия при аяна още от самото начало, но в този момент той окончателно разбра пълната безполезност на своите усилия. За да посмее Тахир ага, един все пак дин-дьонме, вероизменник, да противопостави аллаха на девлета, ще рече — бога на държавата, това означаваше, че решението му е безвъзвратно, че и да умре или да заплати за него с живота си, той не ще го отмени. А може и от Стамбул да са му подсказали каква да бъде съдбата на заговорниците… Стигна ли до това откритие, старецът видя цялото безсмислие на своите усилия. И тази картина го озлоби. Подхвърли:
— Не обичам богове, които залязват.
Откакто се знаеха, Тахир ага бе чул много остроти от устата на стареца, но всички те, взети заедно, го бяха наранили по-малко, отколкото сегашната. Как дръзваше този дъртак да изрече подобно сквернословие в присъствието на аяна? Как посмя да каже, че османският девлет е бог, който залязва?
„Тътени!“ — забуча в ушите му думата, научена тази сутрин от Георги Силдаря.
Аллах, аллах, мигар вече сме доживели да видим как свещената земя на исляма се рони под нозете ни? Или това са само тътените? А роненето — то ще бъде, когато настане предречената от Силдаря буря.
Аянът изведнъж осъзна, че е започнал сам себе си да убеждава, с едната си половина да спори с другата. И усети не гняв, а истински бяс срещу хаджи Рифат. „Не обичам богове, които залязват!“ Разглезен си ти старче от хорската почит, та плещиш, каквото ти падне на езика. Но почакай, Тахир ага не е човекът, който ще прости някому да вещае залеза на девлета. Дори и на тебе! Издай се още малко, още мъ-ъ-ъ-ничко.
— Кажи докрай мисълта си, хаджи. За залеза на османския девлет ли беше думата ти?
Онзи го изгледа спокойно — дълго и настойчиво.
— Залеза на османския девлет ли? Откъде измисли това?
— Че нали преди малко…
— Тахир ага, Тахир ага — сега посетителят сякаш мъмреше и наставляваше малко дете. — Не си за възхвала, Тахир ага. Непростим грях е да не чете Корана даже човек, далечният прадядо на който се е сражавал рамо до рамо с Пророка за правата вяра. А за онзи, който не може да се похвали с толкова дълго потекло правоверни, то вече не е грях, а чист серсемлък. — После добави строго: — Ей там е Свещената книга. Не я дръж за украшение, а разгръщай страниците й и попивай в себе си тяхната мъдрост. Като изляза, прегледай сура „Говеда“ и ще разбереш за залеза на какви богове съм говорил.
И си отиде, като пропусна да се сбогува.
Тахир ага дълго не помръдна. Не провери в Корана — беше сигурен, че в сура „Говеда“ ще намери точно онова изречение, което чу от устата на стареца. Стоя така, прав и разкрачен, сред стаята, а после на висок глас изговори нещо, което само той си разбираше:
— Невям и това беше тътени…
10
Не беше се съвзел от срещата с хаджи Рифат, когато кятибинът надникна в одаята и сведе в поклон глава:
125
Според мюсюлманската религия съществуват пет неща, наречени „петте ключа на тайното знание“, които се знаят само от бога: времето на съдния час (т.е. на „Страшния съд“), времето на дъжда, момче или момиче е в утробата на жената, какво ще се случи на следния ден и къде всеки ще умре. В Корана тези пет знания, достъпни само на бога, са формулирани в сура (глава) „Локман“.
126
Това е цялото съдържание на най-кратката, но, според теоретиците на исляма, най-важната и равняваща се по важност на една трета от целия Коран сура — „Обявяване на божието единство“. Както се вижда, тя съдържа и едни от най-главните отлики на мюсюлманството от християнството: „бог е един, не е роден и не ражда“ се противопоставя на християнското вярване в триединен бог („света троица“) и на божествения произход на Исус („бог-син“), роден от „бог-отец“ чрез „светия дух“.