Ако наистина работеше за «Генстоун», разбира се, в което силно се съмнявах.
12.
След посещението в болницата Нед се прибра у дома и легна на канапето. Беше се постарал да изпълни мисията, но отново се бе провалил пред Ани. Носеше бензин в буркан и запалка. Още една минута — и можеше да направи с болничната стая същото като с палата в Бедфорд.
Но тогава чу как вратите на асансьора се отварят и видя бедфордските ченгета. А те знаеха кой е. Не беше сигурен дали са видели лицето му, но не искаше да започнат да задават въпроси защо е в болницата, след като Ани вече е мъртва.
Разбира се, можеше да им каже, че е тук, защото има час при доктор Грийн. Това си беше вярно. Доктор Грийн бе претоварен с пациенти, но все пак го бе приел през обедната си почивка. Беше свестен човек, макар и да бе съгласен с Ани, че Нед е трябвало да обсъди продажбата на къщата в Гринуд лейк с нея.
Не сподели с доктор Грийн колко е ядосан, само му каза, че е адски тъжен, че Ани ужасно му липсва и все още много я обича.
Докторът не знаеше истинската причина за смъртта на Ани — как побягна от къщата, подкара бързо колата и бе ударена от камиона за боклук. И всичко това защото бе невероятно ядосана на мъжа си заради акциите на «Генстоун». Грийн не знаеше, че Нед бе работил с градинаря, който се грижеше за палата в Бедфорд, и затова познаваше толкова добре мястото.
Лекарят му даде успокоителни и приспивателни. Нед взе две от тях веднага щом се прибра и заспа на канапето. Събуди се четиринадесет часа по-късно — в единадесет в четвъртък сутринта.
Хазайката му, госпожа Морган, звънна на вратата. Майка й бе собственица на къщата преди двадесет години, когато двамата с Ани се нанесоха тук, но госпожа Морган я наследи миналата година.
Нед не я харесваше. Беше едра жена с изражение на човек, който търси разправии. Той застана пред вратата, за да й попречи да влезе, но хазайката пак се опитваше да надникне вътре.
Най-после госпожа Морган заговори. Гласът й обаче не прозвуча грубо и силно както обикновено.
— Нед, мислех, че вече си отишъл на работа.
Той не отговори. Не я засягаше, че отново го бяха уволнили.
— Знаеш, че много съжалявам за Ани — продължи тя.
— Да, разбира се.
Чувстваше се толкова омаломощен от ефекта на приспивателните, че му бе трудно дори да промърмори.
— Нед, има проблем.
Съчувственият тон изчезна, заменен от деловит.
— Договорът ти изтича на първи юни. Синът ми ще се жени и се нуждае от апартамента ти. Съжалявам, но знаеш как е. В памет на Ани ще те оставя да живееш тук през май, без да плащаш наем.
След един час той потегли към Гринуд лейк. Някои от старите му съседи бяха навън и работеха в градините си. Нед спря пред имота, където навремето се бе издигала къщата им. Сега всичко бе зелена морава. Дори цветята, които Ани бе насадила с обич, бяха изчезнали. Дъртата госпожа Шафли, която живееше от другата страна на дома им, подкастряше мимозите в двора си. Тя вдигна глава, забеляза го и го покани на чай.
Сервира му домашен кекс и дори си спомни, че Нед обичаше чая много сладък.
Изглеждаш ужасно, Нед — каза тя с насълзени очи. — Ани не би се зарадвала да те види толкова неспретнат. Тя вечно се грижеше за вида ти.
— Трябва да се изнеса от апартамента — отвърна той. — Хазайката го иска за сина си.
— Къде ще отидеш?
— Не знам.
Макар все още да се бореше с ефекта от приспивателните, Нед внезапно се сети нещо.
— Госпожо Шафли, мога ли да наема стаята ви за гости, докато открия нещо друго?
Веднага забеляза отказа в очите й.
— Заради Ани — добави Нед, тъй като знаеше, че госпожа Шафли много обичаше жена му.
Но тя поклати глава отрицателно.
— Нед, няма да се получи. Не си най-спретнатият човек. Ани вечно разтребваше след теб. Къщата ми е прекалено малка и ще започнем да се караме.
— Мислех, че ме харесвате — отвърна Нед и усети как го обзема гняв.
— Харесвам те. Но да живееш с някого е друго нещо — каза тя и погледна през прозореца. — О, виж, Хари Харник.
Госпожа Шафли изтича до вратата и повика Харник.
— Ела у нас. Нед ми е на гости.
Хари Харник беше съседът, който предложи да купи къщата им, защото се нуждаеше от по-голям двор. Ако Хари не бе дал офертата си, Нед нямаше да продаде дома си и да вложи парите в проклетата компания. А сега Ани я нямаше, къщата я нямаше, а хазайката искаше да го изрита от апартамента. Госпожа Шафли, която винаги се държеше мило, когато Ани бе тук, дори не искаше да му даде стая под наем. А Хари Харник влизаше в къщата със съчувствена усмивка на лицето си.