— Нед, ужасно съжалявам за Ани. Беше прекрасен човек.
— Прекрасен — потвърди госпожа Шафли. Предложението на Харник да купи имота им бе първата стъпка към смъртта на Ани. А госпожа Шафли го бе повикала тук само защото не искаше да остава насаме с Нед. Страхуваше се от него. Дори и Харник го гледаше странно. Очевидно той също се страхуваше.
Хазайката, макар и да се надуваше, му предложи да остане безплатно в апартамента през май, защото и тя се страхуваше от него. Синът й никога не би се нанесъл при нея — двамата не се разбираха. Просто искаше да се отърве от Нед.
Лин Спенсър се уплаши от него, когато застана до вратата на болничната стая. Сестра й, онази Декарло, почти не го погледна, докато я интервюираха пред болницата, а вчера едва вдигна глава, за да го види. Но той щеше да промени това. Тя също щеше да се страхува от него.
В душата му се надигна дива ярост. Чувството му бе познато още от дете, когато стреляше по катерици в гората. Харник, Шафли, Лин Спенсър, сестра й — всичките бяха катерици. И щяха да си получат заслуженото също като катериците.
А той щеше да подкара доволно колата си и да ги остави смазани и кървящи, както бе постъпвал с катериците.
Каква беше онази песничка, която си пееше в колата? А, да. «Отиваме на лов». Точно така.
Нед се засмя весело.
Хари Харник и госпожа Шафли се вторачиха в него.
— Нед — каза госпожа Шафли, — нали не забравяш да взимаш лекарството си?
Той си помисли, че не трябва да буди подозрения, и успя да потисне смеха си.
— Не забравям. Ани би искала да си взимам лекарството. Разсмях се, защото си припомних как Хари побесня заради старата кола, която се канех да поправям.
— Две стари коли, Нед. Заради тях улицата изглеждаше ужасно мизерна и Ани те накара да се отървеш от тях.
— Спомням си. Сигурно затова купи къщата ни — не искаше да докарвам тук стари коли за поправка. И когато жена ти искаше да звънне на Ани и да я пита съгласна ли е с продажбата, ти не й позволи да се обади. А вие, госпожо Шафли, знаехте, че Ани ще полудее от мъка, ако къщата й изчезне, но и вие не й се обадихте. Не й помогнахте да спаси дома си, защото искахте да ме разкарате оттук.
Лицата на събеседниците му издаваха силното им чувство за вина. Може и да бяха обичали Ани, но не достатъчно, за да й оставят дома.
Не им показвай как се чувстваш. Не се издавай.
— Ще тръгвам — каза Нед. — Надявам се, вече осъзнавате, че съм наясно с конспирацията ви и се моля да горите в ада заради нея.
Обърна им гръб и излезе. Докато отваряше вратата на колата си, забеляза червено лале близо до пътеката, където навремето бе къщата им. Пред очите му изникна образът на Ани, която садеше цветята си с любов.
Нед се втурна към лалето, изскубна го и го вдигна към небето. Обеща на Ани, че ще отмъсти за нея. Лин Спенсър, Карли Декарло, хазайката му, госпожа Морган, Хари Харник, госпожа Шафли. Ами Бес — съпругата на Хари? Нед се замисли и добави и Бес към списъка. Можеше все пак да се обади на Ани и да я предупреди за продажбата на къщата. И тя не заслужаваше да живее.
13.
Не бях сигурна дали не навлизам в територията на доктор Кен Пейдж, когато потеглих към офиса на «Генстоун» в Плезънтвил, но чувствах, че трябва да го направя. Докато шофирах от Кънектикът към Уестчестър, не спирах да обмислям възможността човекът, прибрал документацията на доктор Спенсър, да е изпратен от детективска фирма, която можеше да е наета дори от самата компания.
В речта си на събранието на акционерите Чарлз Уолингфорд заяви, или поне намекна, че липсващите пари и проблемът с ваксината били абсолютно шокиращи и неочаквани. Но месеци преди катастрофата на самолета някой бе прибрал старата документация. Защо?
«Нямам толкова време, колкото си мислех» — бе казал Ник Спенсър на доктор Бродерик. Не е имал време за какво? Да си прикрие следите? Да си осигури бъдеще на ново място с ново име, може би дори ново лице и милиони долари? Или пък съществуваше съвсем различна причина? И защо мислите ми непрестанно се връщаха към тази възможност?
Този път помолих да се видя с доктор Келтавини и казах, че е спешно. Секретарката ме накара да изчакам. Мина около минута и половина преди да ми каже, че доктор Келтавини е зает, но помощничката му доктор Кендал ще ме приеме.
Сградата на лабораторията се намираше зад и вдясно от главния офис и до нея се стигаше по дълъг коридор. Пазачът провери чантата ми и ме накара да мина през детектор за метали. После зачаках доктор Кендал да дойде да ме вземе.