Предсказанието на Гарнър за това как хората незабавно ще стигнат до извода, че обгореното и окървавено парче плат е част от сложния план за бягство на Никълъс Спенсър, се сбъдна. Таблоидите полудяха от радост.
Снимките на Лин бяха отпечатани на първа страница на «Ню Йорк Поуст» и на трета страница на «Дейли нюз». Очевидно бяха направени снощи пред входа й. И на двете изглеждаше едновременно зашеметяваща и уязвима. В очите й проблясваха сълзи. Лявата й ръка беше отпусната и разкриваше марлята на обгорената й длан. Другата й ръка бе облегната на рамото на икономката й. Заглавието на «Поуст» гласеше: «СЪПРУГАТА НЕ Е СИГУРНА ДАЛИ СПЕНСЪР Е ОЦЕЛЯЛ, ИЛИ СЕ Е УДАВИЛ», а «Нюз» съобщаваше: «СЪПРУГАТА ХЛИПА: „НЕ ЗНАМ КАКВО ДА МИСЛЯ.“»
Рано сутринта бях звъннала в болницата, откъдето ми съобщиха, че състоянието на доктор Бродерик не се е подобрило. Реших да разкажа на Дон и Кен за него и да споделя подозренията си.
— Значи според теб инцидентът с Бродерик е свързан с разговора ви за документацията на доктор Спенсър? — попита Кен.
Вече бях забелязала, че когато обмисля заплетена ситуация, понякога си сваля очилата и ги люлее в дясната си ръка. Точно това правеше и сега. Гъстата четина по бузите му подсказваше, че или е решил да пуска брада, или е изхвърчал твърде бързо от къщи сутринта. Носеше червена риза, но продължавах да си го представям с бяла лекарска престилка и слушалка около врата. Независимо как е облечен, със или без брада, Кен винаги прилича на лекар.
— Може да си права — продължи той. — Всички знаем, че във фармацевтичния бизнес има страхотна конкуренция. Компанията, която първа изкара на пазара лекарство срещу рака, ще спечели милиарди.
— Кен, защо да си правиш труда да крадеш ранната документация на човек, който дори не е бил биолог? — възрази Дон.
— Никълъс Спенсър винаги е признавал, че проучванията на баща му са били основата на разработваната ваксина. Може би някой е решил, че в документацията се крие нещо важно.
Това ми звучеше логично.
— Доктор Бродерик беше директната връзка между документацията и човека, който я е прибрал — казах. — Възможно ли е тя да е била толкова ценна, че да се опитат да го убият, за да не разпознае човека с червената коса? А това ме навежда на мисълта, че който и да е онзи човек, може да бъде открит. Възможно е дори да работи в «Генстоун» или поне да познава човек от компанията, който е бил достатъчно близък с Никълъс Спенсър, за да знае за доктор Бродерик и документацията.
— Пропускаме възможността Ник Спенсър да е изпратил някого да прибере документите, а после да се е преструвал на изненадан, че са изчезнали — бавно каза Дон.
Вторачих се в него.
— Защо пък да прави подобно нещо? — учудих се.
— Карли, Спенсър е, или е бил мошеник с добри познания по микробиология, които са му помогнали да създаде компанията си и да събере доста инвестиции за нея. Назначил за председател на «Генстоун» Чарлз Уолингфорд, известен с провала на собствената си фирма, оставил го да напълни борда на директорите с хора, които не могат да управляват дори домакинство, а после разправял как всеки момент ще докаже, че разполага с лекарство срещу рака. И това продължило осем години. Живял е сравнително скромно за човек в неговото положение. И знаеш ли защо? Защото знаел, че ваксината му няма да свърши работа, и скътал цяло състояние за мига, когато пирамидата му ще рухне. За него би било чудесно да създаде илюзията, че някой е откраднал ценни документи и го е превърнал в жертва на заговор. Според мен думите му, че не е знаел за документацията, са били насочени към хора като нас, които ще пишат за него.
— И доктор Бродерик едва не загина в този сценарий? — усъмних се.
— Обзалагам се, че това ще се окаже просто съвпадение. Убеден съм, че сервизите в Кънектикът са били предупредени да докладват на полицията за подозрително повредени коли. И накрая ченгетата ще открият, че става дума за някой попрекалил с пиенето или хлапе, увлечено от високата скорост.
— Това може да стане, ако човекът, прегазил доктор Бродерик, е от района. Но не мисля, че е бил — отвърнах и се надигнах. — Сега отивам да проверя дали секретарката на Ник Спенсър ще се съгласи да поговори с мен, а после ще посетя болницата, където е работил като доброволец.
Съобщиха ми, че Вивиан Пауърс отново не е работа. Звъннах в дома й, а когато се представих, тя отговори:
— Не искам да говоря за Никълъс Спенсър.
После ми затвори. Оставаше ми само една възможност — да позвъня на вратата й.