Отново долових страстната нотка, която бях забелязала при първия ни разговор в събота.
— Ник Спенсър беше изцяло отдаден на работата си. Би лъскал обувките на Гарнър, ако се наложеше, за да осигури дистрибуцията на ваксината си по целия свят.
— Но ако е осъзнал, че ваксината му не върши работа, а е взимал пари, които не може да върне, тогава какво?
— Признавам, че е възможно да е изпаднал в криза. Беше нервен и ужасно разтревожен. Разказа ми за нещо, което се бе случило само седмица преди катастрофата. Нещо, което може да е довело до фаталния инцидент. Шофирал от Ню Йорк към дома си в Бедфорд късно през нощта и спирачките отказали.
— Споделихте ли с някого?
— Не. Ник се отнесе небрежно към това. Каза, че извадил късмет, защото движението не било натоварено. Успял да изключи двигателя и колата спряла сама. Беше стара кола, която той много обичаше, но тогава реши, че е време да се отърве от нея — обясни Вивиан, после се поколеба за момент. — Карли, вече се чудя дали някой не е повредил колата му нарочно. Инцидентът стана само една седмица преди катастрофата със самолета.
Опитах се да запазя неутрално изражение и само кимнах замислено. Не исках Вивиан да усети, че съм напълно съгласна с нея. Трябваше да науча още нещо.
— Какво знаеш за отношенията му с Лин?
— Нищо. Колкото и странно да звучи, Ник беше доста затворен човек.
Забелязах истинска мъка в очите й.
— Държала си много на него, нали?
Тя кимна.
— Всеки, който имаше възможност да общува с Ник, държеше на него. Беше невероятен човек. Сърцето и душата на компанията. А сега «Генстоун» сигурно ще фалира. Служителите или напускат по собствено желание, или биват уволнявани и всички обвиняват него за случилото се и го мразят. Е, аз пък вярвам, че той може да е жертвата.
Тръгнах си след няколко минути, като накарах Вивиан да ми обещае, че ще поддържаме връзка. Тя изчака да се настаня в колата и ми махна.
Мислите ми препускаха лудо. Бях убедена, че има връзка между прегазването на доктор Бродерик, самолетната катастрофа и повредата в колата на Ник Спенсър. Три инцидента? Невъзможно. Отново си зададох въпроса, който ме тормозеше от няколко дни: убит ли бе Никълъс Спенсър?
Но когато поговорих с икономите в Бедфорд, се появи нов сценарий, който напълно промени мислите ми.
21.
«Снощи сънувах, че отново отивам в Мандърли.» Не можех да не си припомня зловещото начало на романа «Ребека» на Дафни дю Морие, когато спрях пред портата на имението на Спенсър в Бедфорд и се представих.
За втори път днес влизах в ролята на неканен гостенин. Глас със силен испански акцент ме попита любезно коя съм. Отговорих, че съм доведената сестра на госпожа Спенсър. Последва кратка пауза, после ми казаха да мина вдясно от обгорената къща.
Шофирах бавно и се възхищавах на безукорно поддържания парк, който обграждаше изгорения дом. В задната част имаше басейн и малка съблекалня на терасата над него. Вляво видях английска градина. Разбира се, не можех да си представя Лин на колене пред лехите. Зачудих се дали Ник и първата му съпруга се бяха погрижили за градината, или работата е била свършена от предишния собственик.
Къщата, където живееха Мануел и Роза Гомес, беше красива вила от варовик с полегат покрив, покрит с плочи. Вечнозелени растения скриваха дома им от палата на Спенсър. Веднага разбрах защо семейство Гомес не бе усетило прибирането на Лин миналата седмица. Късно през нощта тя е можела да набере кода, да си отвори портата и да вкара колата в гаража, без те да чуят нищо. Стори ми се странно, че никъде няма наблюдателни камери, но знаех, че в къщата е имало аларма.
Паркирах, отидох до вратата и позвъних. Мануел Гомес отвори и ме покани вътре. Беше жилав мъж, висок около метър и седемдесет, с тъмна коса и изпито лице. Влязох в антрето и му благодарих, че се съгласи да се видим, без да го предупредя предварително.
— Едва не ни изпуснахте, госпожице Декарло — каза сковано той. — По молба на сестра ви трябва да напуснем до един часа. Вече изнесохме личните си вещи. Жена ми направи покупките, които госпожа Спенсър поръча, и в момента проверява горе за последен път. Искате ли да огледате къщата сега?
— Напускате! Защо?
Мануел разбра, че изненадата ми е искрена.
— Госпожа Спенсър каза, че вече не се нуждае от прислуга и възнамерява да използва къщата за себе си, докато реши дали да построи дома си отново.
— Но пожарът беше само преди една седмица! Успяхте ли да си уредите нова работа за толкова кратко време?