— Млъкни, Роза — нареди й Мануел.
— Не, няма — възпротиви се тя разгорещено. — С какво мога да навредя сега?
Тя ме погледна, помълча и обясни:
— Само няколко дни преди катастрофата господин Спенсър се прибра един следобед, за да вземе куфарчето, което бе забравил. Момичето беше с него. Казва се Вивиан Пауърс. Беше повече от ясно, че са влюбени. Много се зарадвах за него. Животът му се бе объркал ужасно. Госпожа Лин не е добър човек. Ако господин Спенсър е мъртъв, радвам се, че поне накрая имаше жена, която да го обича истински.
Връчих им визитната си картичка и си тръгнах, като се опитвах да осмисля чутото.
Вивиан бе напуснала работата си, продала дома си и оставила мебелите си на склад. Каза, че искала да отвори нова страница в живота си. Сигурна бях, че новата страница няма да бъде отворена в Бостън. Ами разказът й за странното писмо от жена, която твърдяла, че доктор Спенсър излекувал дъщеря й? Възможно ли бе писмото, изчезналите документи и историята за отказалите спирачки да са били част от сложен план с цел да се създаде илюзията, че Ник Спенсър е станал жертва на зловещ заговор?
Припомних си заглавието на «Поуст»: «СЪПРУГАТА ХЛИПА: „НЕ ЗНАМ КАКВО ДА МИСЛЯ.“»
Можех да им предложа ново заглавие: «ДОВЕДЕНАТА Й СЕСТРА СЪЩО НЕ ЗНАЕ КАКВО ДА МИСЛИ.»
22.
Коридорите на раковото отделение в болница «Сейнт Ан» бяха застлани с мек мокет. Чакалнята бе удобна, а прозорците на едната стена гледаха към малко езеро. Атмосферата бе спокойна и ведра, за разлика от централната сграда на болницата и другото крило, където бях посетила Лин.
Пациентите тук пристигаха с мисълта, че няма да си тръгнат. Идваха, за да облекчат страданието им и да починат кротко, заобиколени от близките си и от отдадени на работата си хора, чиято друга задача бе да утешават скърбящите.
Жената на рецепцията се изненада, че искам да се видя с директора, без да имам уговорена среща, но се съгласи да ми помогне. Несъмнено споменаването на «Уолстрийт уикли» отваряше всички врати. Бях отведена до кабинета на доктор Катрин Клинтуърт, привлекателна жена в началото на петдесетте години с дълга и права пясъчно руса коса. Очите й бяха най-впечатляващото у нея — светлосини и ясни с цвета на водата в слънчев януарски ден. Беше облечена в ежедневен костюм от трико.
Вече бях усъвършенствала извинението за неочакваните си посещения с оправданието, че пиша статия за «Уолстрийт уикли». Доктор Клинтуърт махна с ръка небрежно.
— С удоволствие ще отговоря на въпросите ви за Никълъс Спенсър — каза тя. — Възхищавах се от него. Както сигурно разбирате, нищо не би ни зарадвало повече, отколкото пълното премахване на рака.
— Колко време Никълъс Спенсър работи при вас като доброволец?
Откакто жена му Джанет почина преди пет години. Персоналът можеше да се грижи за нея и в дома й, но тъй като синът й бе едва на пет години, тя реши, че ще е по-добре да дойде при нас за последните си няколко дни. Ник беше много благодарен за помощта, която оказахме не само на Джанет, но и на него самия, на сина му и родителите на Джанет. Няколко седмици по-късно той се появи тук и предложи да ни помага.
— Сигурно не ви е било лесно да правите графиците му, като се има предвид колко често е пътувал — предположих.
— Ник ни даваше списък със свободните си дни няколко седмици предварително. Винаги успявахме да нагласим графика му. Хората много го харесваха.
— По време на самолетната катастрофа още ли работеше като доброволец?
Тя се поколеба за момент.
— Не. Всъщност не бе идвал тук около месец.
— Имаше ли причина за това?
— Предположих, че е имал нужда от малко почивка. През последните няколко седмици изглеждаше под зловещо напрежение.
Усетих, че директорката преценява думите си изключително внимателно.
— Как разбрахте? — попитах.
— Изглеждаше нервен и напрегнат. Казах му, че комбинацията от работата му по ваксината и оказването на помощ на отчаяни пациенти, които го молят да изпробва ваксината върху тях, е прекалено тежко бреме за него.
— Той съгласи ли се?
— Ако не е бил съгласен, поне ме разбра. В онази нощ се прибра у дома и повече не го видях.
Внезапно прозрях зашеметяващото значение на думите й.
— Доктор Клинтуърт, Никълъс Спенсър изпробвал ли е някога ваксината си върху пациент?
— Това би било незаконно — твърдо отговори тя.
— Не ви питах дали е незаконно. Доктор Клинтуърт, разследвам възможността Ник Спенсър да е бил убит. Моля ви, бъдете откровена с мен.