Напомних си, че трябва да изхвърля дневника.
— Добре съм — отговорих. — Просто нямаше никакви таксита.
Кейси очевидно не се почувства облекчен от отговора ми. Нещо го тормозеше.
— Какво има, Кейси? — попитах.
Той изчака да ни налеят виното и каза:
— Имах тежък ден, Карли. Хирурзите ги бива да вършат определена работа, но е кошмарно да знаеш, че не можеш да помогнеш с нищо повече. Днес оперирах едно хлапе, което се блъснало с мотора си в камион. Извади късмет, че си запази крака, но все пак движенията му ще бъдат доста ограничени.
Очите на Кейси потъмняха от болка. Сетих се за Ник Спенсър, който отчаяно бе искал да спаси живота на болните от рак. Дали бе преминал границите на безопасността, за да докаже, че може да го направи? Този въпрос не ми излизаше от ума.
Инстинктивно погалих ръката на Кейси, който ме погледна и леко се отпусна.
— Много ми е приятно да съм с теб, Карли. Благодаря ти, че дойде…
— Удоволствието е мое.
— Въпреки че закъсня.
— Заради такситата.
— Как върви историята за Спенсър?
Над гъбите «Портобело» и лингуините със сос от миди му разказах за срещите си с Вивиан Пауърс, Роза и Мануел Гомес и доктор Клинтуърт.
Той се намръщи, когато чу подозрението ми, че Ник Спенсър е експериментирал върху пациенти.
— Ако е вярно, това е не само незаконно, но и неморално — категорично отсъди той. — Погледни историите на някои от лекарствата, които изглеждаха чудодейни, но се оказа точно обратното. Талидомид е класическият пример. Преди четиридесет години бил одобрен в Европа. Облекчавал гаденето при бременните. За щастие по онова време доктор Франсис Келси от АХЛ спрял пускането му в Съединените щати. Днес, особено в Германия, има четиридесетгодишни със зловещи генетични малформации, като перки вместо ръце, само защото майките им мислели, че лекарството е безопасно.
— Но някъде бях чела, че талидомидът е много ценен при лекуването на други болести.
— Напълно вярно. Но не се дава на бременни. Новите лекарства трябва да бъдат изпробвани продължително, Карли.
— Кейси, да предположим, че изборът ти е да умреш след няколко месеца или да оживееш, но да рискуваш опасни странични ефекти. Кое би предпочел?
— За щастие не съм изправен пред този въпрос. Но като лекар не бих нарушил клетвата си и не бих превърнал никого в опитно свинче.
Никълъс Спенсър не е бил лекар. Разсъждавал е по друг начин. А в болницата се е грижил за неизлечимо болни хора, които не са имали друг избор, освен да станат опитни свинчета или да умрат.
По време на еспресото Кейси ме покани да отида с него на коктейл в Гринуич в неделя следобед.
— Тези хора ще ти харесат — увери ме той. — А и те ще те харесат.
Приех, разбира се. След като излязохме от ресторанта, очаквах Кейси да ме настани в таксито, обаче той настоя да ме изпрати до нас. Предложих му питие, но той накара шофьора да го изчака, докато си отключа вратата на апартамента.
— Мислех си, че трябва да живееш в кооперация, където има портиер — каза той. — Тук вече не е безопасно. Някой може да проникне след теб.
Изненадах се.
— Как изобщо ти дойде наум?
Той ме погледна сериозно. Кейси е около метър осемдесет и пет и дори когато съм с високи токчета, се извисява над мен.
— Не знам, Карли. Чудех се дали с това разследване не се набутваш в нещо опасно.
Нямах представа колко пророчески ще се окажат думите му. Беше почти десет и половина, когато си влязох у дома. Погледнах телефонния секретар, но лампичката не мигаше. Вивиан Пауърс не беше звъняла.
Обадих се у тях, но никой не отговори, затова оставих ново съобщение.
На следващата сутрин телефонът звънна тъкмо когато тръгвах за работа. Обаждаха се от полицията в Браярклиф Менър. Съсед, който разхождал кучето си сутринта, забелязал, че вратата на къщата на Вивиан Пауърс е леко открехната. Звъннал, но никой не му отворил и той влязъл вътре. Къщата била празна. Масичка и лампа били съборени на пода и в цялата къща светело. Обадил се на полицията. Те проверили телефонния секретар и открили съобщенията ми. Искаха да разберат имам ли представа къде е Вивиан Пауърс и имала ли е някакви проблеми.
25.
Кен и Дон изслушаха съсредоточено разказа за срещите ми в Уестчестър и обаждането от полицията в Браярклиф Менър.
— Какво ти казва инстинктът ти, Карли? — попита Кен. — Сложен план, за да се убедят всички, че става нещо странно? Икономите ти съобщават, че очевидно Ник Спенсър и Вивиан Пауърс били лудо влюбени. Възможно ли е да си се приближила твърде много до истината? Смяташ ли, че Вивиан е възнамерявала да отиде в Бостън, за да поживее с мама и тате, а после да започне нов живот в Австралия или Монако, след като напрежението спадне?