Ченгетата се държаха коварно. Не казаха нищо за Пег. Дали я смятаха за изчезнала, или бяха открили трупа й?
— Според господин Браун вие сте бил предпоследният човек, когото госпожа Райс е обслужила снощи. Така ли е?
— Предполагам, че да. Спомням си, че зад мен стоеше млад мъж. Не знам дали някой друг е влязъл, след като си тръгнах. Качих се в колата и се прибрах у дома.
— Забелязахте ли някой да се мотае навън, когато излязохте от аптеката?
— Не. Както ви казах, просто се качих в колата и се прибрах.
— Знаете ли кой беше зад вас на опашката?
— Не. Не му обърнах внимание. Но Пег го познаваше. Нарече го… чакайте да помисля… нарече го Гарет.
Нед видя как детективите се споглеждат. Точно заради това бяха дошли при него. Доктор Браун не знаеше кой е бил последният клиент. Засега полицаите щяха да се съсредоточат само в неговото издирване.
Те се надигнаха.
— Няма да ви задържаме, господин Купър — каза Карсън. — Много ни помогнахте.
— Ръката ви изглежда подута — обади се Пиърс. — Надявам се, че сте ходил на лекар.
— Да. Вече започва да се оправя.
Гледаха го странно. Едва след като заключи вратата след тях, Нед осъзна, че не му бяха казали какво се е случило с Пег. А те със сигурност щяха да запомнят, че ги е отпратил, без да поиска да разбере какво става.
Вероятно отиваха отново в аптеката, за да разпитат Браун за Гарет. Нед изчака десетина минути, после звънна в аптеката. Браун вдигна слушалката.
— Докторе, Нед Купър се обажда. Тревожа се за Пег. Преди малко ме посетиха двама детективи, които ме разпитваха за нея, но не ми казаха какво е станало. Да не й се е случило нещо?
— Почакай малко, Нед.
Усети как Браун закрива слушалката с ръка и говори с някого. После детектив Карсън се обади.
— Господин Купър, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че госпожа Райс е станала жертва на убийство.
Нед долови по-дружелюбни нотки в гласа на Карсън. Оказа се прав: бяха забелязали, че не ги попита какво се е случило. Той помоли Карсън да поднесе съболезнования на доктор Браун от негово име. Ченгето обеща да го направи и поръча да им се обади, ако се сети за нещо, колкото и да е маловажно.
— Ще го направя — обеща Нед.
После затвори и отиде до прозореца. Беше сигурен, че ще се върнат. Но засега нямаше проблеми. Трябваше само да скрие пушката. Не беше разумно да я оставя в колата или зад боклуците в гаража. Къде можеше да я скрие? Нуждаеше се от място, където никой нямаше да погледне.
Вгледа се в мърлявата трева пред къщата. Беше кална и му напомняше за гроба на Ани. Любимата му съпруга бе погребана до майка му, в старото гробище. Почти никой вече не използваше това място. Не го поддържаха и всички гробове изглеждаха занемарени. Миналата седмица, когато ходи там, гробът на Ани още бе пресен и земята не беше разкаляна и мека.
Купчина пръст… Ето го отговорът. Щеше да увие пушката и куршумите в найлон и старо одеяло и да ги зарови в гроба на Ани, докато стане време да ги използва отново. А после, когато всичко приключи, щеше да легне на гроба и да се самоубие.
— Ани — извика той, както правеше преди, когато жена му бе в кухнята. — Ани, скоро ще съм при теб. Обещавам.
28.
Кен и Дон си бяха тръгнали от работа, докато се прибера от Каспиън, затова се отправих направо към къщи. Оставих им съобщения, разбира се, и те ми звъннаха вечерта. Уговорихме се да се срещнем рано сутринта, за да поговорим на спокойствие.
Поработих върху рубриката си и отново се сетих за ежедневната борба на деветдесет и девет процента от хората по света, които се опитваха да балансират разноските срещу доходите си.
Прегледах съобщенията в електронната си поща, като се надявах да открия нещо от тайнствения очевидец, но нямаше нищо от него. Или от нея.
Довърших рубриката и в единадесет без петнадесет си поръчах малка пица по телефона и си налях чаша вино. Пицарията е съвсем близо и поръчката ми пристигна точно когато започваха новините в единадесет.
Водещата история бе за Ник Спенсър. Медиите бяха свързали слуха, че е бил видян в Швейцария, с изчезването на Вивиан Пауърс. Снимките им бяха показани една до друга, а говорителят съобщи, че имало ново развитие по случая Спенсър. Полицията в Браярклиф Менър се съмнявала, че Вивиан Пауърс е отвлечена.
Реших, че е прекалено късно да звъня на Лин. Тези новини потвърждаваха уверенията й, че не е участвала в плановете на мъжа си. А ако някой наистина бе напуснал дома й само минута преди пожара, можеше да се окаже, че Лин е имала свой план.