— Последователността на събитията сочи, че Съмърс е написала писмото до Спенсър през ноември и веднага след това някой се е втурнал да прибере документацията на баща му — отбеляза Дон.
Забелязах, че драска в бележника си триъгълници, и се зачудих какво ли би казал психолог по въпроса. Аз също имах версия: някой в офиса на «Генстоун» е приел писмото сериозно и или сам е предприел действия, или го е предал на друг.
— Има и още. Ник Спенсър отлетял за Охайо. Запознал се с Карълайн Съмърс и дъщеря й. Прегледал детето, взел бебешките рентгенови снимки и отишъл в болницата в Охайо, където диагностикът твърдял, че вижда следи от склерозирали клетки. Но картонът на момичето го нямало. Човек, използвал името на Карълайн Съмърс, го взел от болницата седмица преди Деня на благодарността. Ник помолил госпожа Съмърс да не говори с никого по въпроса и обещал да се обади отново. Разбира се, не го направил.
— Имал е «къртица» в компанията, а само след един месец самолетът му катастрофирал — каза Кен и си сложи очилата, което бе знак, че се готви да приключи разговора. — Карли, каза, че си говорила със съпругата на доктор Бродерик. Получи ли някаква информация от нея?
— Говорихме съвсем кратко. Знаеше, че съм била при него миналата седмица. Вероятно той се е изказал добре за мен. Споменах, че искам да й задам няколко въпроса, и тя се съгласи да поговорим, но след като състоянието на мъжа й се подобри. Надявам се, че и той ще може да ни обясни какво точно му се е случило.
— Инцидент с Бродерик, самолетна катастрофа, откраднати документи и картони, подпалена къща, изчезнала секретарка, провалена ваксина срещу рак и стара ваксина, която може да е излекувала множествена склероза преди тринадесет години — каза замислено Дон, като се надигна от стола си. — А всичко това започна като история за избягал мошеник.
— В момента мога да ви кажа само едно — прекъсна го Кен. — Множествена склероза никога не е била лекувана с някаква си неизпробвана стара ваксина.
Телефонът ми звънна — беше Лин. Искаше да й помогна да подготви изявление за пресата във връзка със слуха за пребиваването на Ник в Швейцария и изчезването на секретарката му. Чарлз Уолингфорд и Ейдриън Гарнър настоявали да се изкаже.
— Карли, дори ако слухът за Ник се окаже неверен, фактът, че е имал любовна връзка със секретарката си ще ме отдели напълно от него в представите на хората. Ще гледат на мен като на невинната съпруга. А ние искаме точно това, нали?
— Искаме истината, Лин — отговорих, но неохотно се съгласих да обядваме заедно в «Четирите сезона».
29.
«Четирите сезона» бе доста оживен в един часа — любимото време за пристигане на поне половината редовни клиенти. Разпознах много известни лица, които можеш да видиш в раздел «Стил» на вестник «Таймс», както и политици и бизнесмени.
Джулиън и Алекс, собствениците на ресторанта, стояха зад бюрото във фоайето. Попитах за масата на госпожа Спенсър и Алекс каза:
— Резервацията е на името на господин Гарнър. Всички останали вече са там. Настаниха се в Билярдната зала.
Значи не ставаше дума за мила среща между доведените сестри с цел спасяване репутацията на едната. Зачудих се защо Лин не ми бе казала, че Уолингфорд и Гарнър ще присъстват на обеда. Може би мислеше, че ще й откажа, ала грешеше. Нямах търпение да ги видя, особено Уолингфорд. Но трябваше да въздържам репортерските си инстинкти. Възнамерявах да слушам внимателно и да говоря колкото се може по-малко.
Стигнахме до Билярдната зала, наречена така, защото в средата бе сложена огромна маса за билярд, заобиколена от дървета, които символизират сезона. Пролетта вече бе настъпила и украсата бе от красиви ябълкови дървета, отрупани с цвят. Помещението е изключително приятно и се обзалагам, че в него се сключват повече важни сделки, отколкото в конферентните зали на компаниите.
Последвах салонния управител до масата. Отдалеч забелязах, че Лин изглежда великолепно. Беше облякла черен костюм с бели маншети и яка. Не виждах краката й, но превръзките от ръцете й бяха изчезнали. В неделя не носеше никакви бижута, но днес безименният пръст на лявата й ръка бе украсен с широка златна халка. Повечето хора, които се отправяха към масите си, спираха да я поздравят.
Наистина ли беше толкова добра актриса, или просто не я харесвах? Открих, че гледам презрително смелата й усмивка и момичешкото поклащане на главата, когато един шеф на брокерска къща спря и протегна ръка.
— Все още ме боли — обясни тя, докато аз се насочих към стола си.