— Всеки, инвестирал в «Генстоун», има лична история или провален план — отвърна той спокойно. — Компанията ми рискува много, като съобщи намеренията си да закупи правата за дистрибуция на ваксината. Не пострадахме финансово, защото очаквахме одобрението на АХЛ. Но все пак компанията ми бе ощетена по отношение на доверието, което е важен елемент в бъдещето на всяка организация. Хората купуваха акциите на «Генстоун» отчасти заради добрата репутация на «Гарнър Фармасютикъл». А споделената вина е твърде реален психологически фактор в бизнеса, Карли.
Едва не ме нарече «госпожице Декарло», но се поколеба и каза «Карли». Мисля, че никога не бях чувала името си произнесено с такова презрение. Внезапно осъзнах, че Ейдриън Гарнър въпреки цялата си власт и могъщество се страхува от мен.
Не, това е пресилено. По-скоро уважава факта, че мога да помогна на хората да разберат, че не само Лин, но и «Гарнър Фармасютикъл» са станали жертва на грандиозната измама на Ник Спенсър.
Тримата ме гледаха нетърпеливо, очаквайки отговора ми. Реших, че е мой ред да получа малко информация. Погледнах Уолингфорд и попитах:
— Познавате ли лично акционера, който твърди, че е видял Никълъс Спенсър в Швейцария?
Гарнър вдигна ръка преди Уолингфорд да успее да отговори.
— Трябва да поръчаме.
Осъзнах, че сервитьорът вече стои до масата. Разгледахме менюто и поръчахме. Влюбена съм в рулата с раци в «Четирите сезона» и независимо колко внимателно преглеждам менюто или изслушвам описанието на специалитетите, почти винаги си избирам раци и зелена салата.
Малко хора поръчват татарски бифтек в наше време. Суровото месо в комбинация със сурово яйце не се смята за най-добрия начин да доживееш до старини. Останах заинтригувана, когато Ейдриън Гарнър си го поръча.
След като приключихме с поръчката, повторих въпроса си към Уолингфорд.
— Познавате ли лично акционера, който твърди, че е видял Никълъс Спенсър в Швейцария?
Той сви рамене.
— Да го познавам? Този въпрос винаги ми е бил любопитен. За мен «познавам» означава наистина да знам нещо за човека, а не да го виждам само на събрания на акционерите или на благотворителни вечери. Името на акционера е Бари Уест. Участва в управата на универсален магазин и очевидно се справя добре със собствените си инвестиции. През последните осем години дойде четири-пет пъти на събранията ни и винаги говореше с Ник или с мен. Преди две години, когато «Гарнър Фармасютикъл» се съгласи да поеме дистрибуцията на ваксината след одобрението й, Ейдриън вкара Лоуъл Дрексъл в нашия борд, за да го представлява. Бари Уест незабавно се опита да се сближи с Лоуъл.
Уолингфорд бегло погледна Ейдриън Гарнър.
— Чух го да пита Лоуъл дали имате нужда от добър и солиден управител.
— Ако Лоуъл е имал достатъчно акъл, е казал «не» — рязко отвърна Гарнър.
Очевидно Ейдриън Гарнър не взимаше хапчета за любезност сутрин, но постепенно осъзнах, че съм преодоляла раздразнението си от грубите му маниери. В медиите чуваш толкова много лицемерни дивотии, че човек, който си казва всичко направо, може да ти се стори освежителна промяна.
— Дори и да е така — продължи Уолингфорд, — смятам, че Бари Уест имаше възможност да се вижда достатъчно често с Ник, за да е сигурен, че точно него е видял в Швейцария.
Първото ми впечатление в дома на Лин бе, че тези двама мъже определено не се харесват. Обаче войната създава странни приятелства, а явно това правило се отнасяше и за провалените компании. Но също така ясно ми бе, че не съм тук само за да помогна на Лин да обясни на света, че е безпомощна жертва на изневерите и мошеничествата на съпруга си. За всички тях бе важно да разберат каква точно ще е историята в «Уолстрийт уикли».
— Господин Уолингфорд…
Той вдигна ръка и ме помоли да се обръщам към него на малко име. Изпълних желанието му.
— Чарлз, както добре знаеш, ще пиша само за интереса на хората към провала на «Генстоун» и изчезването на Ник Спенсър. Чух, че си говорил доста подробно с колегата ми Дон Картър.
— Да. В сътрудничество с ревизорите ни дадохме пълен достъп на следователите до документацията.
— Ник е откраднал толкова много пари, а дори не ми позволи да разгледам една къща в Дариън, която се продаваше адски изгодно — оплака се Лин. — Исках да спася брака ни, а той не разбираше, че не мога да живея в дома на друга жена.
Справедливо отсъдих, че в думите й имаше логика. И аз не бих искала да живея в къщата на друга жена, ако някой ден се омъжа отново. В следващия миг си помислих, че ако се съберем с Кейси, нямаше да имаме подобен проблем.