— Господин Уест, тук ли седяхте, когато ви се стори, че виждате Никълъс Спенсър?
— Не ми се стори. Видях го — отвърна Уест натъртено. Не знам защо очаквах гласът му да е носов или хленчещ, но сгреших. Беше дълбок и добре модулиран.
— Двамата с жена ми трябваше да решим да прекратим ли почивката си — продължи той. — Празнувахме двадесет и петата годишнина от сватбата си, която бяхме планирали от дълго време, въпреки че загубихме много пари от инвестиции в «Генстоун». Както и да е, пристигнахме в Швейцария миналия петък, а във вторник следобед седяхме тук, доволни, че не сме си останали у дома. Случайно погледнах натам — посочи той маса от външната страна на кафенето. — Спенсър седеше на онази маса. Не можах да повярвам на очите си. Беше си променил косата, преди беше тъмно рус, а сега — черен. Но щях да го позная дори да носеше маска за ски.
— Опитахте ли се да поговорите с него?
— Да поговоря? Направо му изкрещях: «Хей, Спенсър, искам да поговорим!»
— И какво стана?
— Ще ви кажа точно какво стана. Той скочи, хвърли малко пари на масата и избяга.
Кореспондентът посочи масата, където Спенсър бе седял според думите на Уест.
— Сега, уважаеми зрители, оставяме изводите на вас. По време на записа климатичните условия са същите като във вторник следобед, когато Бари Уест е видял Никълъс Спенсър на тази маса. Човек от екипа, който е с приблизително същия ръст и фигура като господин Спенсър, в момента седи до масата. Виждате ли го ясно?
От това разстояние човекът, когото бяха избрали, наистина можеше да е Ник Спенсър. Дори чертите му приличаха на неговите. Но не виждах как някой, който го гледа от това разстояние и ъгъл, може да го идентифицира със сигурност.
Камерата се върна на Бари Уест.
— Видях Никълъс Спенсър — категорично заяви той. — Жена ми и аз вложихме сто и петдесет хиляди долара в компанията му. Настоявам правителството да изпрати хора, които да го открият и да го накарат да каже къде са парите. Трудих се усърдно за тях и си ги искам обратно.
Кореспондентът продължи:
— Според информацията, с която разполагаме, няколко агенции са тръгнали по тази следа. Освен това те разследват и изчезването на Вивиан Пауърс, жената, обявена за любовница на Никълъс Спенсър.
Телефонът звънна и спрях телевизора. Щях да го направя дори и без прекъсването. Писна ми да слушам как хората изкривяват събитията.
Гласът ми прозвуча рязко и нетърпеливо.
— Ало?
— Хей, какво става? Да не са те настъпили по мазола? Защо си бясна?
Беше Кейси. Засмях се.
— Изморена съм — отговорих. — А и натъжена.
— Разкажи ми.
— Докторе, имам чувството, че всеки момент ще попиташ къде ме боли.
— Може и да го направя.
Предадох му набързо събитията от деня.
— Най-лошото е, че се опитват да накиснат Марти Бикорски за престъпление, което не е извършил. А и се страхувам, че нещо ужасно се е случило с Вивиан Пауърс. Онзи тип, който твърди, че е видял Никълъс Спенсър в Швейцария, може и да е прав, но това ми се струва невероятно.
— Ченгетата ще успеят ли да проследят съобщенията от електронната ти поща?
— Да, освен ако човекът не е от онези компютърни генийчета.
— Значи, ако не е тъпа шега, може и да научиш нещо, което да помогне на Бикорски. Но исках да ти кажа, че може да не ходим в Гринуич в неделя. Ако времето е хубаво, можем да се разходим с колата и да обядваме някъде по крайбрежието.
— Приятелите ти отмениха купона? Мислех, че отиваме на рожден ден или годишнина.
Долових колебанието на Кейси.
— Не, но когато се обадих на Винс да му кажа, че ще дойдеш с мен, му разказах за новата ти работа и за историята ти за Никълъс Спенсър.
— И?
— Усетих, че нещо не е наред. Винс ми обясни, че те смятал само за авторка на онази финансова рубрика. Проблемът е, че родителите на първата съпруга на Ник Спенсър, Рийд и Сюзън Барлоу, са съседи на Винс и също ще присъстват на купона. Според него горките хора си имали предостатъчно проблеми с историите за Спенсър.
— Синът на Ник живее при тях, нали?
— Да. Всъщност Джак Спенсър е най-добрият приятел на сина на Винс.
— Слушай, Кейси, няма да ти попреча да отидеш на купона — казах. — Просто ще си намеря друго забавление.
— Няма да стане — категорично възрази той.
— Можем да излезем някъде в събота или в понеделник. Или който и да е друг път. Но след като казах това, знай, че бих дала мило и драго да поговоря с бившите тъст и тъща на Ник. Те отказват да говорят с пресата и мисля, че по този начин не правят услуга на внука си. Давам ти честна дума, че няма да споменавам Ник Спенсър, ако дойда на купона. Няма да им задам нито един въпрос, но може те да ме харесат и по-късно да ми се обадят.