Кейси не отговори. Неволно повиших глас.
— По дяволите, Кейси, семейство Барлоу не могат да си заровят главите в пясъка. Става нещо сериозно и те би трябвало да са наясно. Бих си заложила живота, че онзи кретен Бари Уест просто се е припознал. Вивиан Пауърс, секретарката на Ник, изчезна. Доктор Бродерик все още е в критично състояние. Домът на Ник бе изгорен. Той се е виждал доста често с родителите на първата си съпруга. Не е ли възможно да им е казал нещо, което да хвърли светлина върху всичко това?
— Звучи логично, Карли — тихо отвърна Кейси. — Ще поговоря с Винс. От разговора с него съдя, че семейство Барлоу са изключително изнервени от последните новини за Ник Спенсър. Синът му ще бъде подложен на изпитание, ако проблемите не се решат. Може би Винс ще успее да ги убеди да поговорят с теб.
— Ще стискам палци.
— Добре. Но при всички положения ще се видим в неделя.
— Чудесно, докторе.
— Още нещо, Карли.
— Кажи.
— Обади ми се, когато разбереш кой ти е изпращал съобщенията. Смятам, че си права — всичките са от един източник, а онова за деня на страшния съд никак не ми харесва. Този тип е откачен, а това ме притеснява. Внимавай.
Кейси беше толкова сериозен, че поисках да го развеселя.
— Съди, за да не бъдеш съден — засмях се.
— Достатъчно е да внимаваш — отвърна той. — Лека нощ, Карли!
32.
След като пушката бе вече в гроба на Ани, Нед се чувстваше в безопасност. Знаеше, че ченгетата ще се върнат, и не се изненада, когато позвъниха на вратата. Този път им отвори веднага. Бе сигурен, че изглежда по-добре, отколкото във вторник. След като зарови пушката, дрехите и ръцете му бяха кални, но не му пукаше. Прибра се у дома, отвори бутилка скоч, просна се на канапето и пи, докато заспа. Единственото, за което можеше да мисли, докато заравяше оръжието си, бе, че ако продължи да копае, ще стигне до ковчега на Ани и ще може да го отвори и да я докосне.
Едва успя да си наложи да изглади пръстта и да се отдръпне от гроба. Ани му липсваше ужасно.
В сряда се събуди около пет сутринта. Прозорците бяха мръсни, но въпреки това видя изгрева. Стаята се освети от слънцето и Нед забеляза мръсотията по ръцете си. Дрехите му също бяха покрити със засъхнала кал. Ако ченгетата се бяха появили в този момент, веднага щяха да попитат къде е копал. И може би щяха да се сетят да проверят гроба на Ани и да намерят пушката.
Затова се пъхна под душа. Стоя под горещата вода дълго време, като се търкаше с дългата четка, която Ани му бе купила. После дори си изми косата, обръсна се и си изряза ноктите. Ани винаги му казваше, че трябва да изглежда чист и представителен.
— Нед, кой ще те назначи, ако не се бръснеш, не се преобличаш и не се решиш, а приличаш на дивак? Понякога изглеждаш толкова ужасно, че хората не искат да се приближат до теб.
В понеделник, когато отиде до библиотеката в Хейстингс, за да изпрати първите две съобщения на Карли Декарло, забеляза, че библиотекарката го гледа странно, сякаш мястото му не е там. В сряда, когато отиде в Кротън, за да изпрати последните съобщения, беше облякъл чисти дрехи и никой не му обърна внимание.
И така, макар да си бе лежал с дрехите, знаеше, че изглежда по-добре, отколкото във вторник.
Дойдоха същите две ченгета — Пиърс и Карсън. И веднага забелязаха, че изглежда по-добре. После ги видя как поглеждат стола, където миналия път лежаха мръсните му дрехи. След като полицаите си бяха тръгнали, беше ги метнал в пералнята.
Нед проследи погледа на Карсън и забеляза, че ченгето оглежда калните обувки на пода. Мамка му! Беше забравил да ги прибере.
— Нед, може ли да поговорим няколко минути? — попита Карсън.
Ченгето се опитваше да се държи като стар приятел, който случайно се е отбил в дома ти. Но не успя да заблуди Нед, който знаеше как действат полицаите. Преди пет години го бяха арестували, защото се сби в бара с онзи кретен — градинаря на Спенсър, който му каза, че никога вече няма да го вземе на работа. Отначало ченгетата бяха добронамерени, но после го обявиха за виновен.
— Разбира се, заповядайте — покани ги Нед.
Детективите се настаниха на същите столове като миналия път. Възглавницата и одеялото още лежаха на канапето, където бе спал през последните две нощи.
— Нед — започна детектив Карсън, — беше прав за човека, който е бил на опашката зад теб в аптеката на Браун. Казва се Гарет.
Е, и? Нед едва се сдържа да не отговори хапливо.