— Гарет твърди, че те видял в колата пред аптеката, когато си е тръгнал. Вярно ли е?
Трябваше ли да признае, че го е видял? Да, нямаше начин. Пег се опитваше да хване автобуса и бе обслужила човека бързо.
— Разбира се, бях още там — отговори той. — Онзи човек излезе една минута след мен от аптеката. Качих се в колата, завъртях ключа, смених станцията на радиото, за да чуя новините в десет, и после потеглих.
— Къде отиде Гарет?
— Не знам. Защо да се интересувам от него? Излязох от паркинга, завих и се прибрах у дома. Да не би да искате да ме арестувате задето съм направил обратен завой?
— Е, когато движението не е натоварено, и аз правя обратни завои — отвърна Карсън.
Пак се държи приятелски, помисли си Нед. Опитват се да ме вкарат в капан.
— Нед, имаш ли някакви оръжия?
— Не.
— Стрелял ли си някога?
Внимавай, предупреди се Нед.
— Стрелях като дете с въздушна пушка.
Беше готов да се обзаложи, че ченгетата вече знаеха за това.
— Бил ли си арестуван?
— Веднъж. Стана недоразумение.
— А бил ли си в затвора?
Беше лежал в областния затвор, докато Ани събере парите за гаранцията. И там научи как да изпраща електронни съобщения, които не могат да бъдат проследени. Мъжът в съседната килия му бе обяснил, че просто трябва да отидеш в някоя библиотека, да седнеш пред компютър, да влезеш в интернет и да използваш хотмейл.
— Услугата е безплатна, Нед — беше добавил затворникът. — Можеш да влезеш в интернет с фалшиво име и никой няма да разбере. Ако ченгетата решат да те издирят, ще стигнат до библиотеката, но не могат да те открият.
— Бях в затвора само за една нощ — мрачно отговори Нед.
— Виждам, че обувките ти са много кални. Случайно да си ходил в парка онази нощ, след като си тръгна от аптеката?
— Казах ви, че се прибрах направо у дома.
Беше захвърлил трупа на Пег в парка.
Карсън отново оглеждаше обувките му.
Но аз не съм излизал от колата, напомни си Нед. Наредих на Пег да слезе и да се прибере пеша, а когато се затича уплашено, я застрелях. Нямат причина да говорят за обувките ми. Не съм оставил отпечатъци от тях в парка.
— Нед, имаш ли нещо против да разгледаме колата ти? — попита Пиърс.
Не разполагаха с никакви сериозни улики срещу него.
— Да, имам — рязко отговори Нед. — Определено съм против. Отивам в аптеката да си купя лекарства. Нещо се случва със симпатичната жена, която извади лош късмет да си изпусне автобуса, а сега вие се опитвате да изкарате, че съм й направил нещо. Разкарайте се оттук.
Видя, че очите им се вледениха. Беше надрънкал прекалено много. Откъде можеше да знае, че Пег е изпуснала автобуса? Да, сигурно това си мислеха.
Реши да рискува.
— По радиото съобщиха, че си е изпуснала автобуса. Така е, нали? Някой я е видял да тича към спирката. Да, имам нещо против да огледате колата ми. Освен това ми е неприятно да идвате тук и да ми задавате всички тези въпроси. Разкарайте се. Чувате ли? Изчезвайте и стойте далеч оттук!
Не бе възнамерявал да размахва ръце срещу ченгетата, но точно така постъпи. Превръзката на ръката му падна и полицаите видяха мехурите.
— Как се казва лекарят, който лекува ръката ти, Нед? — тихо запита Карсън.
33.
Добър нощен сън означава, че всички части на мозъка ми се събуждат по едно и също време. Не се случваше често, но когато се събудих на първи май, се чувствах свежа и отпочинала, което беше добре, като се има предвид как протече предният ден.
Изкъпах се и облякох лекия сив раиран костюм, който си бях купила в края на миналия сезон. Отворих прозореца, за да проветря и да разбера каква е температурата навън. Беше чудесен пролетен ден — топъл с лек ветрец. По перваза на прозореца на съседа бяха подредени саксии, от които надничаха пъстри цветя, а над тях се виждаше синьо небе с пухкави бели облачета.
Когато бях малка, всеки първи май в църквата ни в Риджуд се провеждаше церемония, на която коронясвахме Богородица. Думите на химна, който пеехме възторжено, прелетяха през мислите ми, докато си слагах червило и сенки.
Сетих се защо песента неочаквано изникна в съзнанието ми. Бях едва на десет години, когато ме избраха да коронясам статуята на Божията майка с венец цветя. Всяка година тази чест се падаше на десетгодишно момче или момиче.
Патрик щеше да навърши десет години следващата седмица.
Дори и дълго след като си се примирил с мъката от загубата на любим човек и си се върнал към живота, от време на време се появява нещо, което ти напомня за него, и отваря раната отново.