— Притеснена — признах. — Разтревожена.
Усетих присъствието им преди да ги видя. Детектив Шапиро беше единият от мъжете с мрачни лица. Другият бе униформен полицай. Пристъпиха към масата ни.
— Господин Дезмънд — каза Шапиро, — бихме искали да поговорим с вас насаме.
— Намерихте ли я? — попита Алън Дезмънд.
— Да кажем, че сме открили следите й. Съседката й Дороти Боус е добра приятелка на дъщеря ви. Била на почивка. Дъщеря ви имала ключ от къщата й. Боус се прибрала у дома тази сутрин и открила, че колата й е изчезнала от гаража. Вивиан имала ли е някога психични проблеми?
— Избягала е, защото се е уплашила — намесих се. — Убедена съм, че е било така.
— Но къде е отишла? — попита Алън Дезмънд. — Какво я е уплашило толкова много, че да реши да бяга?
Помислих си, че вероятно знам отговора. Вивиан подозираше, че телефонът на Ник Спенсър се подслушва. Реших, че след като ми се е обадила, е осъзнала, че и нейният е подслушван. Това би обяснило паническото й бягство. Но защо не се бе свързала със семейството си по някакъв начин? Къде ли бе отишла? И бяха ли я проследили?
35.
Появата на полицаите сложи край на разговора ни, затова не останах дълго с Алън Дезмънд. Детектив Шапиро и полицай Клайн седнаха при нас, за да уточним подробностите, които знаехме за изчезването на Вивиан. Тя бе отишла в къщата на приятелката си и бе взела колата й. Нещо я бе изплашило ужасно и накарало да напусне дома си, но поне бе стигнала невредима до къщата на съседката. Когато видяхме полицаите да се приближават към масата ни, и двамата се уплашихме, че носят лоши новини. Сега поне имаше някаква надежда.
Вивиан ми се бе обадила около четири часа в петък, за да ми съобщи, че знае кой е взел документацията от доктор Бродерик. Според Алън Дезмънд сестра й Джейн се опитала да й звънне същата вечер към десет часа, но не успяла да се свърже. Рано сутринта съседът, който разхождал кучето си, забелязал отворената предна врата.
Попитах ченгетата смятат ли за възможно Вивиан да е чула или видяла някого в задната част на къщата и затова да е избягала от предната, като случайно е съборила лампата и масата в бързината си.
Според детектив Шапиро всичко бе възможно, макар отначало да бил убеден, че изчезването е инсценирано. А и фактът, че Вивиан е избягала с колата на съседката си само подсилваше тази възможност.
Усетих, че коментарът на Шапиро вбеси Алън Дезмънд, но той не каза нищо. Също като семейство Бикорски, които се радваха, че дъщеря им ще посрещне още една Коледа, той бе благодарен, че дъщеря му може да е отишла някъде по своя собствена воля.
Оставих го с полицаите, след като се разбрахме, че ще поддържаме връзка, и потеглихме за Каспиън.
Анет Бродерик беше хубава жена на около петдесет и пет години с прошарена коса, чиито къдрици смекчаваха ъгловатото й лице. Тя любезно предложи да се качим в апартамента им над кабинета на доктора.
Къщата беше чудесна. Просторни стаи, високи тавани, гипсови корнизи и лъскав паркет. Настанихме се в библиотеката. През прозорците нахлуваше слънце, което подсилваше уюта в приятната стая.
Осъзнах, че бях прекарала последната седмица в компанията на хора, уплашени и стреснати от неочаквания обрат в живота си. Семейство Бикорски, Вивиан Пауърс и баща й, служителите на «Генстоун» с разбити надежди — всички тези хора живееха под огромно напрежение, а аз не можех да ги изкарам от мислите си.
Помислих си, че единственият човек, за когото не се бях сещала скоро, бе доведената ми сестра.
Анет Бродерик ми предложи кафе. Отказах, но приех чаша вода.
— Филип се оправя — съобщи тя. — Може да отнеме доста време, но очакват, че ще се възстанови напълно.
Преди да успея да й кажа колко се радвам да чуя това, тя добави:
— Честно казано, отначало идеята ви, че случилото се с Филип не е инцидент, ми се стори абсурдна, но после размислих.
— Защо? — попитах бързо.
— Ами… не искам да пресилвам нещата… но когато излезе от кома, Филип се опита да ми каже нещо. Стори ми се, че думите му бяха «колата завъртя». По следите на пътя полицаите съдят, че колата, която го прегази, може да е направила обратен завой, за да стигне до него.
— Значи полицаите допускат, че съпругът ви може да е бил прегазен нарочно?
— Не. Смятат, че шофьорът е бил пиян. А и напоследък имали доста проблеми с непълнолетни хлапета, които пиянствали или се дрогирали. Мислят, че някой може да е отивал в другата посока, да е направил обратен завой и да не е видял Филип. Карли, защо продължавате да твърдите, че не е било инцидент?