— Изчезване или бягство, госпожице Декарло?
— Вярвате ли, че Вивиан е инсценирала изчезването си?
— Според мен решението й да остане тук след самолетната катастрофа е подозрително. Лично аз я видях да изнася папки от офиса миналата седмица.
— Защо смятате, че е занесла папките в дома си?
— Искала е да се увери, че в папките няма нищо, което да сочи къде са отишли парите ни.
Жената на рецепцията бе разстроена, но госпожа Райдър бе направо вбесена.
— Вероятно в момента е някъде в Швейцария заедно със Спенсър и ни се присмиват — продължи тя гневно. — Загубих не само пенсията си, госпожице Декарло. И аз съм от глупаците, които инвестираха спестяванията си в акциите на «Генстоун». Иска ми се Ник Спенсър наистина да е загинал при катастрофата. Гнусният му мазен език ще гори вечно в ада заради мъките, които причини.
Е, ако исках да разбера как се чувства служител на компанията, вече знаех. Лицето на госпожа Райдър се зачерви.
— Надявам се да не отпечатате това — умолително каза тя. — Синът на Ник Спенсър, Джак, идваше тук с него. Винаги се отбиваше да побъбри с мен. Момчето си има достатъчно проблеми и без да прочете някой ден какво съм казала за ужасния му баща.
— Какво беше мнението ви за Никълъс Спенсър преди тази история?
— Всички го смятахме за божество.
Алън Дезмънд бе казал същото, когато описваше отношението на Вивиан към Спенсър. А и аз самата се бях чувствала по същия начин.
— Госпожо Райдър, а какво мислехте за Вивиан Пауърс?
— Не съм глупава. Виждах, че има връзка с Никълъс Спенсър. А и никога не съм разбирала какво е харесал в жена си. Извинете, госпожице Декарло, чух, че тя е ваша доведена сестра и не искам да говоря лошо за нея, но когато идваше тук, макар и много рядко, се държеше сякаш ние не съществуваме. Профучаваше покрай мен и нахлуваше в кабинета на господин Уолингфорд нагло, като че ли имаше право да прекъсва работата му.
Знаех си! Между тях определено имаше нещо.
— Господин Уолингфорд дразнеше ли се, когато тя го прекъсваше?
— Мисля, че се притесняваше. Той е изключително изискан човек, а тя рошеше косата му и се смееше, когато й казваше да престане. Казвам ви, госпожице Декарло, тя пренебрегваше хората и се държеше нахално, сякаш можеше да прави каквото си поиска.
— Имахте ли възможност да наблюдавате как се развиват отношенията между Вивиан Пауърс и Ник Спенсър?
След като веднъж се разприказва, госпожа Райдър се превърна в мечтата на журналиста.
— Кабинетът му е в другото крило, затова не ги виждах често заедно. Но веднъж, когато си тръгвах, той изпращаше Вивиан до колата й. По начина, по който се докосваха и гледаха, разбрах, че става нещо много специално. По онова време се зарадвах, защото смятах, че той заслужава по-добра жена от ледената кралица.
Бяхме стигнали до рецепцията и забелязах, че жената там ни гледа напрегнато, свела глава, сякаш се опитваше да чуе разговора ни.
— Ще ви оставя да си вършите работата, госпожо Райдър — казах. — Обещавам, че няма да ви цитирам. Имам само един въпрос още. Сега вярвате, че Вивиан е останала на работа, за да прикрие следите на парите. Но точно след самолетната катастрофа беше ли опечалена?
— Всички страдахме и не можехме да повярваме, че е станало толкова ужасно нещо. Като пълни кретени седяхме, плачехме и повтаряхме колко прекрасен човек бе Ник Спенсър. И през цялото време наблюдавахме Вивиан, защото подозирахме, че му е любовница. А тя не промълви дума. Стана и си отиде у дома. Вероятно я е било страх, че няма да успее да изиграе ролята си достатъчно добре и да ни заблуди. Но какъв смисъл има да говорим за това? Банда крадци! — каза тя рязко и посочи рецепционистката. — Бети ще ви разведе наоколо.
Оказа се, че мога да говоря само с хора, които не представляваха интерес за мен. Никой от тях не заемаше пост, който би му позволил да знае нещо за писмото от Карълайн Съмърс до Ник Спенсър. Разпитах Бети за лабораторията.
— И лабораторията ли се затваря днес?
— О, не. Доктор Келтавини, доктор Кендал и помощниците им ще останат още известно време.
— А днес тук ли са?
— Само доктор Кендал — отвърна тя и ме изгледа притеснено.
Очевидно доктор Кендал не бе в списъка на хората, които можех да интервюирам, но Бети все пак й се обади.
— Госпожице Декарло, имате ли представа колко е трудно ново лекарство да получи одобрение? — попита доктор Кендал. — Всъщност само едно от петдесет хиляди химически съединения, открити от учените, стига до пазара. Изпитанията на лекарства срещу рака продължават вече десетилетия. Когато Никълъс Спенсър създаде тази компания, доктор Келтавини бе неимоверно заинтересуван и ентусиазиран от резултатите при проучванията на баща му. Дори се отказа от работата си в една от най-престижните научни лаборатории в страната, за да се присъедини към Ник Спенсър. Трябва да добавя, че и аз постъпих по същия начин.