Начело на цялото празненство беше самият кардинал Кардоза.
Той седеше на издигнат стол, нещо като трон, държеше инкрустиран със скъпоценни камъни потир, пълен с вино, сочеше, смееше се и галеше раменете на момче, седящо до него като вярно кученце. Едрият кардинал също бе гол. От време на време вдигаше малкия си бич от конски косми и прогонваше някое насекомо, осмелило се да приближи лицето му.
— В името на… — прошепнах аз. — Това са Божии мъже…
Учителят ми се намръщи кисело.
— Тези мъже не проповядват Словото Божие. Те се тъпчат от копанята на организация, която им е дала богатство, влияние и власт. И изглежда, че се възползват от тази организация, за да задоволяват перверзиите си. Не мисля, че Бог одобрява такива хора. Същото се отнася и за благочестивите християни като Игнаций. Църквата върши много благородни дела и е създала редица наистина велики личности, но е покварена от недостойни хора, които подронват репутацията й — хора като Бонифаций, който продава индулгенции, и като уж целомъдрени папи, заченали множество копелета.
— Но това, сър — казах аз, — това е безбожие. Това е дело на Дявола.
— Не, Бес, това е дело на хората — тъжно отвърна господин Аскам. — Покваряването на момчета от техните свещеници е проблем за Църквата от повече от хиляда години. За него се споменава още през триста и девета година, когато липсата на морална дисциплина сред свещениците стигнала дотам, че бил свикан събор в Елвира под ръководството на Феликс от Акцитум. Беда Преподобни писал за него в своите „Разкаяния“ през осми век, а през хиляда петдесет и първа година великият монах реформатор свети Петър Дамиани пише в своята Liber Gomorrhianus5, че блудството на свещеници с момчета достигнало невиждани размери по онова време. Нещо по-лошо, Дамиани обвинява водачите на църквата, че крият престъпленията на духовенството. И тази абсолютна извратеност продължава и до днес. Нима е чудно, че Лутер намира толкова широка публика за посланията си?
Продължихме да гледаме сбирката и докато се взирах в Божиите мъже, участващи в подобни нечистотии, осъзнах, че са свързани с Бог по-малко и от най-долните престъпници. През целия си живот бях смятала, че свещениците и духовниците имат особена, висша връзка с Господ. Сега виждах, че това не е така. Свещениците бяха просто мъже със същите недостатъци и желания като всички други мъже.
Замислих се за Елси, за описанията й на сбирките на принца и за коментарите й за чудесната тръпка на съвкупяването. Замислих се и върху онова, което бях видяла в публичния дом на Африди предишния ден.
— Господин Аскам — казах аз, — нима всички дела на възрастните наистина са подбуждани единствено от плътски желания?
Учителят ми ме погледна замислено.
— Много ми се иска да знам — настоятелно продължих аз, — особено след като съзрях, и баща ми започна да говори, че ще ме омъжи за някой чуждестранен принц.
Господин Аскам въздъхна.
— В крайна сметка ще трябва да кажа, че да. Много, ако не и всички дела на възрастните, са подбуждани от такива желания. И силните отдавна са научили, че властта сама по себе си може да носи подобни предимства, от долния принцип jus primae noctis6, прилаган от лордовете, до похотливия монарх, на когото е достатъчно само да посочи някое момиче и то да бъде отведено в спалнята му.
— Като баща ми ли?
Учителят ми се поколеба. Това беше един от редките случаи, когато го видях несигурен.
— Можете да говорите свободно, сър — окуражих го аз. — Няма да кажа на никого. Питам, защото искам да знам. Интересно ми е да разбера какво е вашето мнение по тези въпроси.
Господин Аскам ме изгледа твърдо.
— Да, като баща ти.
— Обяснете, моля.
Той отново се загледа в стаите на кардинала и продължи:
— Баща ти, при цялото ми уважение, задоволява плътските си прищевки почти всяка нощ през зрелия си живот, независимо дали със собствените си съпруги, съпругите на други мъже, дамите на кралицата или някое слугинче от покоите или кухнята. Той не уважава брака на другите мъже, нито репутацията на девиците. Той смята, че свободният разврат е едно от естествените изисквания да бъдеш крал. Може би единственото време, когато се е сдържал, беше при ухажването на майка ти.
— Ами кралиците? — попитах аз. — Владетелките различни ли са в това отношение?