— Не прибързвайте със заключенията, Иван. Пред погибел гордост върви.7
— В Московия гледаме много сериозно на шаха и обучаваме усилено играчите си — каза Иван. — Влад вече е наясно с противника си. Надявам се вашият човек да не застане срещу Влад, защото се боя, че и тяхната среща няма да продължи дълго.
Вгледах се в него, докато се обръщаше към подиумите. У Иван определено имаше напрежение, но то бе някак искрено. Повече от всичко той търсеше уважение — за себе си, за народа си, за княжеството си. Видях го като бъдещ владетел — интелигентен и горд, но винаги наскърбен от начина, по който другите гледат отвисоко на княжеството му.
Малко по-късно Владимир спечели първата игра — при това с голяма лекота, поне според мен. Иван ме погледна и кимна многозначително.
В този момент султанът рязко се изправи и всички в залата също се изправиха.
— Моля да ме извините — каза султанът на учителя ми. — Трябва да се оттегля. Задълженията на владетеля не позволяват почивка. Беше ми изключително интересно да разговарям с вас. Моля, продължете разследването си.
Кимна любезно и излезе.
Канех се да се върна на обичайните ни места, когато учителят ми направи нещо изключително нахално и неочаквано. Наведе се към царицата и каза на гръцки:
— Ваше Величество? Може ли да поговорим?
Царицата го изгледа хладно, но после кимна и каза:
— Съвсем накратко.
Царицата
Започваше втората игра между Заман и Владимир. Ние с учителя ми седяхме до царицата.
— Харесва ли ви турнирът, Ваше Величество? — любезно попита господин Аскам.
— Много.
— Вие самата играете ли шах?
— Малко.
— Простете, но никога не съм имал възможността да задам този въпрос на владетелка и трябва да използвам възможността. Доволна ли сте от факта, че най-силната фигура на шахматната дъска е царицата?
— Признавам, че идеята ми доставя известно удоволствие, да.
Тя говореше спокойно, отпуснато, сякаш угаждаше на учителя ми. Нито за миг не откъсна поглед от играта.
И тогава господин Аскам прошепна:
— Наясно ли сте, че кардинал Кардоза знае за връзката ви с бореца Дарий и изкопчва от него противоестествени услуги в замяна да пази тайната?
Царицата примигна.
Веднъж.
Главата й не помръдна и тя продължи да гледа играта. Беше едва доловимо, но я видях как преглъща, преди да се обърне към учителя ми.
— Наясно съм, господин Роджър Аскам от Кеймбридж, Англия, че съпругът ми се е обърнал към вас с молба да разкриете убийството на гостуващия кардинал. Не знаех, че съм станала заподозряна в разследването ви.
— Ваше Величество, аз търся единствено истината.
— Истината невинаги си заслужава да бъде откривана.
— Наясно ли сте, че Кардоза знае за връзката ви и използва Дарий за противоестествени услуги в замяна да пази тайната?
Последва дълга пауза. Накрая парицата каза:
— Да и не.
— Ще трябва да ми обясните по-подробно.
— Не трябва да правя каквото и да било, защото съм царица, а вие сте никой. Запомнете това, англичанино. Наясно съм, че кардинал Кардоза знае за забежките ми. Знае го от две седмици и през това време притисна мен за определени услуги. Не от плътско естество, кардиналът не харесва жени, а от владетелско. Намеса, когато свещениците бъдат хванати да задяват момчета в изповедалнята, освобождаването им от тъмницата със заповед до стражите.
— В такъв случай с какво не сте наясно?
Царицата сведе глава.
— Не знаех, че Дарий е отдал тялото си на кардинала като заплащане за мълчанието му. Така и не виждам обаче каква връзка има това с вашето разследване на смъртта на кардинал Фарнезе.
— Ако теорията ми по въпроса е вярна, има изключително важна връзка.
Наведох се напред и се заслушах внимателно — досега, като се изключи онзи загадъчен коментар, че кардинал Фарнезе е бил убит по погрешка, нямах представа за теорията, формирала се в главата на учителя ми.
— Смятам, че кардинал Фарнезе е бил убит случайно и че обезобразяването на лицето му по начина, по който го прави умопобърканият, е заблуда от страна на убиеца, целяща да маскира неговата или нейната грешка.
— Случайно? — каза царицата, изразявайки на глас собственото ми объркване.