Тя бе жена, която го бе спасявала повече пъти, отколкото той можеше да си спомни. Знаеше как да го изслуша, как да го измъкне от нещата, на които се страхуваше да излезе насреща, как да му осигури безопасно обкръжение, където да се разтовари без условия и предразсъдъци. Тя бе довереничката му, неговия свещеник, изцелителката му. Но напоследък, спомни си той в мъглата на опиянението си, тя се бе превърнала в негов противник.
Ами ако вземеше да го поучава в този час? Ами ако не бе в настроение да прощава и сметнеше непредвиденото му посещение като натрапничество? Той почти чуваше как се карат.
Докъде, питаше се той, бе стигнала тази връзка, та да седи сега пред дома на любовницата си, да си говори сам и да търси достатъчно доводи да не влезе? Той се нуждаеше от нея. От мястото, където седеше в колата си, виждаше кехлибарения цвят на нощната й лампа, чиято светлина се процеждаше през прозорчето на банята. Можеше да подуши чувственото ухание на съня й, да почувства топлината й под чаршафите, да чуе спокойното й дишане насън. Имаше нужда от тези неща. Но на каква цена?
Той включи на скорост и подкара безцелно колата. Кола, която сама се управлява. Тесни, виещи се улички със сгради в колониален стил на стойност милиони долари. Колко бе несправедлив този свят. Луната така ярко грееше, че нямаше нужда от светлини. Той ги изключи и подкара, опиянен от риска; включи ги чак като стигна до главния път, който водеше до околовръстния. Включи радиото и за първи път превключи от полицейската честота на радиостанция, предаваща класическа музика. Изпълняваха някаква италианска ария. Неописуемо ясният женски глас изпълваше горещия нощен въздух с такава убедителна чувственост, че Дагит караше и плачеше.
Почука няколко пъти на вратата. Малката шпионка с обектив рибе око му намигна и той си представи как окото й се притиска към лещата. Прекара пръсти през разрошената си коса и дланта си по грапавата си като стърнище брада.
Лин Грийн отвори вратата на хотелската стая, облечена с обикновена тениска, която едва я прикриваше. Поздрави го с безкрайно съчувствено изражение и му кимна. Той влезе, чувстваше се нервен и изплашен. След като затвори резето, тя се обърна срещу него и го прегърна. Щастливите й сълзи топлеха врата му; тя прошепна тихо и нежно:
— Радвам се, че дойде.
19
Следващия понеделник Корт пристигна в кантората на Каролайн, горящ от нетърпение да я види. Беше прекарал сам уикенда, почиваше си и обмисляше това, което трябваше да се случи през следващата седмица, като едновременно гледаше Си Ен Ен. Гърка му бе казал, че съвещанието било пренасочено, отложено най-малко със седмица, което означаваше, че не би могло да се проведе преди петък, двайсет и първи септември. Трябваше му информацията, с която разполагаше Дагит — трябваше му точната дата. Ханс Моснер — това бе неговата мантра21.
В краткия двудневен период Моник бе станала двуизмерна в неговите очи — закъсняло да порасне дете, което искаше влажното място между краката му да бъде почесано. Липсваше й дълбочина. За нея цветето едва ли бе нещо повече от средство, с което мъжът си купува благоразположението на жената. От друга страна Каролайн разбираше от равновесието, от симетрия и размери, от повторението на шарките и ефекта на тъканта. Разбираше от комбинациите на благоухания и на цветове. Лицето й, което само допреди няколко дни не бе успяло да го порази, сега се рееше из съзнанието му и отказваше да го напусне. Омагьосващо. Съблазнително. Красиво. Неотразимо.
Той се изкачи стремглаво по стъпалата към кантората й, скрил двете дузини ярки перуники зад гърба си. Съобщи на секретарката името си, предварвайки обаждането й по телефона. Когато се обърна и чу ахването на секретарката при вида на букета, той знаеше, че Каролайн ще го хареса.
И тя наистина го хареса.
Втората къща, която му показа, не бе далеч от нейната собствена — вратарската къща на бившето имение. Беше ужасно малка, с калпава кухничка, но тя бе сметнала, че ще е интересно този мъж да й е съсед, а освен това бе подходяща за ерген. Тя не спомена за близостта до собствената й квартира, но се опита да препоръча някои от съвременните й качества, за сметка на очевидните недостатъци. Подчертавай положителните страни.