— Предайте им да разхерметизират кабината. Да разхерметизират веднага кабината!
Седем секунди.
Как можеха тези хора да са толкова спокойни? С тон, който можеше да бъде сбъркан с попско каканижене, жената изрече с провлечен, южняшки акцент:
— Мейдей!23 Алфа-едно-пет-девет, говори наземната кула на Националното летище. Аварийно съобщение. Експлозиви на борда. Моля разхерметизирайте самолета незабавно. Повтарям, незабавно разхерметизирайте самолета!
— Пет секунди! — изкрещя Дагит.
Залата бе утихнала като библиотечен салон, единствено се чуваха учестеното дишане на Дагит, тихото бръмчене на електрониката и на вентилаторите. Жената спокойно каза в микрофона, свързан със слушалките на главата й:
— Аварийно съобщение, Алфа-едно-пет-девет, потвърдете разхерметизацията на кабината. Потвърдете загубата на налягане в кабината. — Тя притисна слушалките. — Алфа-едно-пет-девет.
Дагит гледаше как секундите изтичат и каза:
— Сега! — и напрегна очи да види през прозореца самолета, който бе твърде далеч.
— Потвърдете, моля, Алфа-едно-пет-девет. Потвърдете моля…
Ръката й още притискаше слушалките. Погледите на всички в залата бяха отправени към нея. Всички бяха стаили дъх. Тя погледна към Дагит и му кимна безстрастно:
— Имаме потвърждение — каза му тя. — Обадиха се.
Беше като някоя плажна топка, надута до спукване. Страхотната му въздишка сякаш сне напрежението, ведно с издишаното огромно количество въздух; като ехо последваха въздишките и на останалите.
— Кажете им да изправят самолета — трябва да прекратят изкачването — и да се върнат тук, колкото се може по-бързо.
Тя започна да предава съобщението със същия равен, монотонен и едносричен южняшки акцент. Дагит се обърна. Лицето на Хендерсън бе бяло като тебешир.
— Намерихме другия детонатор — каза Дагит.
Хендерсън кимна:
— Май се сетих, че е така.
50
Срещнаха се на същия плаж в Мериленд, където той я бе заговорил за пръв път. Беше в началото на октомври и есенните ветрове бяха подгонили „зайците“ в зеленото море, ветрове, които вещаеха буря от юг и принуждаваха Лин Грийн да вдигне яката си, за да се скрие от тях. Трябваше да си замине на следващия ден, да се завърне в Лос Анджелис и това място бе най-подходящо и за двамата да се срещнат.
Вървяха хванати за ръце досами водата, от време на време морето поглъщаше отпечатъците от стъпките им върху пясъка. Кюкавците, досущ агенти от тайните служби, препускаха пред тях, без да ги допуснат прекалено близо. Далеч, в открито море, плаваха големи търговски кораби и Дагит не можеше да се отърве от въпросите къде ли отиваше всеки кораб и какви ли приключения го очакваха. В живота му бе имало период, в който той бе искал да стане морски капитан. Всъщност, той бе искал да стане какъв ли не, но си беше такъв, какъвто е; и точно това искаше да й каже.
— Добре ли ще е, ако кажа, че не ми харесва, но го разбирам? — попита го тя.
— Нищо не е свършило, преди да му е дошъл краят — рече той.
— А на това краят му няма да дойде никога — отвърна тя. — Нали?
— Да, мисля, че е така.
— Трябваше да се любим онази нощ. Още не съм си простила.
— Мисля, че го направихме. Никога не съм те обичал повече. Сигурен съм в това. Онази нощ роди нещо ново. Ти ме слушаше. Да можеш да изслушваш, е чудесен дар. Нещо, към което се стремя.
— Обичам те, нали знаеш?
— Да, мисля, че знам.
Тя се пусна от него и подгони птиците, а когато се върна и пъхна ръката си в неговата, очите й блестяха и той се запита дали това се дължеше само на вятъра.
— Става адски сложно.
— Така е.
— Но изглежда тъй просто.
— Просто е: аз трябва да довърша тази работа. Може да стане утре или след година. Може да стане така, че аз и тя да намерим начин да се съберем отново и аз й дължа да опитаме. Ако беше ти…
— Знам. Щях да искам същото нещо. Прав си. Знам, че си прав, но от това болката не намалява.
— Да, така е.
Тя го спря. Бяха застанали на същото място, където стоеше той, когато тя така смело го бе предизвикала да влезе вътре.
Тя бавно изтегли ръката от джоба си — бавно, внимателно, докато не привлече вниманието му. Завъртя китката си, разтвори пръстите си и върху дланта й блесна ключ.
— Само веднъж — каза тя, загледана в бунгалото.