Хъф бе на годините на Дагит, но изглеждаше малко по-стар, поради оплешивяването си и поради това, че се излагаше твърде много на слънцето.
Лицето му бе кръгло и от това очите изглеждаха раздалечени, оставяйки над острия нос цели декари буйна растителност, която му придаваше пресметливия вид на санитарен инспектор. През последните няколко седмици бе поотслабнал — така бе станал по-малко тромав. Облечен бе с нов поплинен костюм и кафява папийонка, избродирана със зелени листенца. Между пръстите си държеше незапалена цигара. Когато ръцете му бяха заети, пъхаше цигарата зад покритото с пухеста коса дясно ухо. Двамата се бяха запознали на един опреснителен курс в центъра на ФБР в Куонтико, Виржиния. Хъф бе бивше ченге по убийствата от Балтимор.
Суровият поглед и изправената стойка на Хъф подсказаха на Дагит, че това си бе същият Фил Хъф: агресивен, с интуиция, инстинкти и вярната преценка за избор на подходящия момент — като на притисната в ъгъла змия. Вятърът смени посоката си и довя вълна от пушеци. Миризмата стресна Дагит, защото лъхаше на смърт.
Дочу иззад рамото си гласа на Хъф.
— Здрасти, Камерън — рече той, въпреки че знаеше, че Дагит предпочиташе Кам пред Камерън.
Дагит протегна ръка; Хъф премести незапалената цигара в лявата и двамата се ръкуваха. Хъф имаше хватката на касапин — сякаш искаше да докаже нещо. Махна цигарата.
— Нямаме нужда да ни пращат някого, Дагит. Особено пък теб. — Той се усмихна с тренираната усмивка на застрахователен агент, който те убеждава в необходимостта от допълнителна вноска.
— Предполагам, че Пулман вижда нещата по-различно — отвърна на предизвикателството Дагит. А истината бе, че Пулман допреди няколко минути не знаеше за произшествието.
— Гледам малко си посивял около хрилете си. Чух, че добре си се справил с Бернар. Какво ще правиш, ще пращаш цветя на вдовицата на Бакмън ли?
— Така ли ще я караме, Фил? Бих могъл първо да те попитам как ти и момчетата ти изтървахте Бернар? — Хъф пребледня и не успя да отговори бързо. — Чу ли нещо за химикалите, които са били на борда?
Хъф поклати глава:
— Нищо.
— Един от пожарникарите ми каза. Виждаш ли онези варели там?
— Нищо не съм чул за подобно нещо. — Хъф изобщо не се заинтересува.
Осъзнавайки значението на това разследване, Дагит попита:
— Какво ще кажеш за НСБТ? Как се вписваме ние?
Националният съвет по безопасност на транспорта (НСБТ) бе отговорен за разследванията на всички произшествия с граждански самолети и като такъв, ръководеше оркестрацията на различните, въвлечени в разследванията агенции, включително и ФБР. При почти всички други случаи ФБР вземаше и удържаше ръководството в свои ръце. Но не и тук. Не и днес. Фактът, че Хъф щеше да играе ролята на свръзка и на представител на Бюрото, бе тревожен за Дагит. Репутацията на Бюрото щеше да пострада малко. Хъф бе свикнал сам да бъде диригентът; второстепенната роля му бе напълно чужда.
— Ако можем да им дадем доказателства за престъпни намерения, случаят е наш — рече Хъф, върнал незапалената цигара между устните си, където тя подскачаше, докато той говори. — И предполагам, че точно затова си тук, нали? Човек не би бил целия този път от Бъзърд Пойнт до тук да си вре носа в едно от моите разследвания, освен ако няма дяволски добра причина, нали така? След като Бъзърд Пойнт е толкова зает и тайнствен, и изобщо.
Бъзърд Пойнт бе зает, но не повече от което и да е друго управление в голям град.
— Колко от нашите ще са тук? — попита Дагит.
Единствената самолетна катастрофа, на чието място бе присъствал, бе „Евротурс“ 1023, а и тогава, пристигнал след повече от седемдесет и два часа, той бе само един обикновен гражданин в чужда страна. Изцяло външно лице. Знаеше главните правила за такива разследвания, йерархията, основната структура на управлението им, поради обучението си и присъствието си в С-3 в Бъзърд Пойнт, но сега искаше силно да научи подробностите.
— На място ще бъде докаран фургон — обясни Хъф. — НСБТ и полицията ще действат от него през следващите няколко дни. В момента имаме представители на всички полицейски отряди — от Западен Холивуд до Департамента на шерифа. Повечето са униформени и задачата им е да не допуснат външни хора. ФАА8 изпраща свой екип, също и „Ам Еър Експрес“, екип по двигателите от Дженерал Електрик, екип от „Дънинг“, екип по търсене на бомби, летищната полиция ни предоставя междувременно няколко кучета. Окръжният следовател, може би един-двама пожарникарски офицери. Предполагам, че можем да очакваме половин дузина застрахователни инспектори. Всичко на всичко около шейсет души минимум, може би ще станат толкова утре. Докато обаче си остава „произшествие“ — рече той, приключвайки с изброяването, — се предполага, че аз трябва да си седя на последния ред и да си смуча пръста.