— Искаш ли да обсъдим задачите?
— Защо не?
— Не знам дали си имал възможността да прегледаш досието на „Der Grund“…
— Имах.
— Добре. Тогава знаеш, че в Европа ги смятат за радикална зелена група, че основните им цели са предприятия от нефтохимическата и фармацевтичната промишленост.
— Ами десет-двайсет и три?
— Включително и десет-двайсет и три. Той е пренасял химикали в товарен отсек. Отправили са заплаха, но тя е била пренебрегната. Това, за което сме напълно сигурни, е: изглежда имат някакво колективно самосъзнание, колкото и перверзно да звучи това. При всички случаи, преди да извършат терористичния си акт, те са отправяли предупреждения. А почеркът им е да използват за убийството си продукт или субпродукт на компанията, която нападат. Производната на семтекс10, с която бе взривен десет-двайсет и три, бе произведена от същата компания, чиито химикали бяха натоварени в самолета. Немска компания, наречена „Ейшъруъркс Кемикълс“. Сега не е трудно да се досетим, че товарът на полет шейсет и четири бе произведен от клон на „Ейшъруъркс“. За ченгетата зад бюрата като Пулман това не е достатъчно доказателство, но за мен е.
— Убеден съм, че убийството в „Дънинг“ и полет шейсет и четири са свързани, макар че още не съм го доказал. Дори не мога да докажа, че катастрофата на шейсет и четири е плод на саботаж. Пулман — и Мъмфорд над него — искат нещо повече от съвпадения на данните. Нещо по-лошо, Пулман го натискат да ме отклони в седма глуха достатъчно дълго, за да напиша рапорта си за убийството на Бакмън. Досега съм му дал само една странична. Подобен рапорт ще ми отнеме две седмици — вътрешно разследване, а може би и да давам показания на Капитолийския хълм. Като почнеш подобна работа, току-виж минали няколко месеца.
— Не ми разправяй на мен. Същото беше и в Маями.
— Работя по случая на Бернар от дълго време. Единственият начин да продължа, е да им представя нещо твърдо. Имам две възможности: първата е да получа доказателства, че детонаторът на Бернар е бил на борда на шейсет и четири; втората — да свържа предупреждението заплаха към някоя голяма химическа компания с подозренията си, че онзи, който стои зад нея, сега се намира във Вашингтон.
— По коя ще работя аз?
— По втората. — Дагит се завъртя на стола си, за да обърне ухото, с което чуваше добре към Левин. Тъй като и двамата говореха тихо, не чуваше хубаво. — Задачата ти е да откриеш следващата цел.
— О, това ли било? — Мазната кожа между тъмните му вежди се сбърчи от напрежение. Той присви очи към Дагит като късоглед, който е забравил очилата си. — Кой казва, че следващата цел съществува?
— В лабораторията са убедени, че Бернар е направил два детонатора. Мисля, че първият е бил монтиран на полет шейсет и четири, макар че засега не мога да го докажа. И двата са барометрични, така че би трябвало да се използват в самолет. Пътнически? Товарен? Кой знае? Прочел си досието: единствената ни нишка е жена, която е наела комбито, паркирано пред дома на механик от „Ам Еър Експрес“ в Лос Анджелис, а сетне се е качила на самолет за насам. Това можем да го докажем. Бернар е направил детонаторите в Л. А. — шейсет и четири катастрофира в Л. А. Следващият път, когато го засичаме, той е тук, във Вашингтон. Тази жена също лети до Вашингтон. Съвпадение?
— Значи играем на тъмно — каза Левин.
— Не знам какво друго ни остава. Бихме могли и трябва да го сторим — да попитаме различните химически гиганти за получени наскоро заплахи, но тъжната истина е, че те получават доста такива и се справят с тях сами. Не им харесва шумът в медиите, който обикновено следва нашата намеса. — Дагит се облегна назад. — Виждаш ми се малко претрупан от фактите. Много ли ти дойде?
— Изобщо не. Просто се опитвам да погледна на нещата от различни гледни точки. В Маями — имаш наркотиците, имаш и парите. А този случай е с прекалено много възможности, това е всичко. Не бих искал да пропуснем някоя.
— Нека сме наясно, всичко това е хипотеза. Може би не е „Der Grund“, може би изобщо няма втора цел.
— Окей, съгласен. И какво следва?
— „Der Grund“ атакува химически компании. Често — директорите им. Шейсет и четири се вписва в подобна схема — на борда му имаше химикали. Мисля, че оттук трябва да започнем.
— Смятам да проверим всяка възможна версия — продължи Дагит. — В миналото те са атакували директори на химически компании. Така че първото нещо, което трябва да получим, е маршрутите на пътуванията на директорите на всяка голяма химическа компания. Да разберем кой, ако изобщо има такъв, се кани да дойде в този град в близкото бъдеще. Просто за да сме чисти, ще поискаме сведения за отправени наскоро заплахи. Ако попаднем на такива, трябва да бъдат сравнени в лингвистичната лаборатория с по-раншни текстове на „Der Grund“, за да потърсим съвпадения.