Като прекъсна последвалата дълга пауза, все още много объркан, Дагит попита:
— А какво ще кажете за скорост на вятъра, температура на земята, неща от този сорт? Значи не може да става дума за чиста наука, нали?
— При по-малките самолети леките ветрове, за които става дума, сигурно щяха да окажат влияние. Но не и за самолет с тази големина. Всичко при него се решава от мощност, гравитация, скорост на засилване и елерони. Всичко е напълно предвидимо. Авиацията е точна наука — това искам да ви внуша. Щом можем да приземим безпилотен апарат на тъмната страна на Марс — един проект, за който „Дънинг“ се гордее с участието си — значи сме достатъчно способни да предвидим как ще се държи един граждански самолет минута след излитане.
— Но защо? — попита Дагит. Барнс се втренчи в него. Как би могъл да пробута подобно нещо на Пулман и още по-лошо — на Мъмфорд? Това бе нещо, което човек би трябвало да запази за себе си, докато не го схване напълно. — Ами Уорд? Знам, че е бил при симулаторите — дотолкова разбирам. Но как се развиват нещата? При нови самолети като 959 някой би трябвало да обучава пилотите, нали така?
— Това е вярно. Пилотите трябва да преминат курс на обучение на 959, преди да бъдат допуснати да летят с него. Същото е с който и да е нов тип самолет.
— И ако всички се обучават от един и същ човек, по време на излитане, да речем, те ще правят онова, което той ги е научил, нали така?
— Логично погледнато, да. Разбирам ви.
— А Уорд — знам, че има инженерно образование, но, според снимките по стените на офиса му — той е бил самият пилот, нали така?
— Много от нас са пилоти.
— Но малцина управляват реактивни самолети.
— И това не е необичайно. Реактивните самолети са нещо, което „Дънинг“ произвежда.
— Това, което искам да кажа, е: досега е имало колко — двайсет, двайсет и пет пилоти, които са минали през курса за обучение. Прочетох това в един от докладите ви. Все още не сте продали толкова много самолети.
— Двайсет и седем самолета — каза Барнс, прекъсвайки го и уточнявайки бройката — са значително производство, уверявам ви.
Дагит пренебрегна казаното.
— Кой бе отговорен за обучението на онези, които сетне обучаваха пилотите? Някой от инженерите, нали? Някой, който е познавал добре новия самолет. Някой като Роджър Уорд. Уорд е отговарял за обучението — заяви той. — Уорд бе експертът на „Дънинг“ за 959.
Барнс поправи очилата си и прелисти няколко страници. След като чете няколко секунди, той поклати глава и вдигна очи.
Той погледна Дагит с учудено и иронично изражение и за пръв път в този ден се усмихна:
— И откъде точно ви е известно всичко това, мистър Дагър11?
10
Моник мина на по-ниска предавка и пое към околовръстния път. Там бе най-безопасното място за среща. Колата мъркаше тъй чувствено тихо, че Антъни Корт, седнал на предната седалка и запалил цигара без филтър, се запита дали колата или жената до него издаваха тези гъделичкащи слуха звуци. Тя беше облечена в розово, плетено памучно костюмче без ръкави, носеше широкопола шапка в същите тонове, устните й бяха начервени с блестящо розово червило и, доколкото той можеше да види, друг грим нямаше. Грееше в това розово, а ярката слънчева светлина я обливаше с димяща пара. Беше блестяща и спокойна. Силна и самоуверена. Той я пожела веднага. Тук, на място.
Корт угаси цигарата си, разкопча осигурителния колан и мушна ръка под блузата й.
Тя измърка доволно и посегна да го плесне.
Ръката му се плъзна по гърдите, сетне се смъкна надолу, намери коляното й, ръба на полата и най-сетне се промъкна по-нагоре. Знаеше, че е в свои води. Моник страхотно обичаше това. Тя се ухили и разтвори крака. Пръстите му стигнаха до края на чорапогащите й и намериха колана — той обичаше колани — и по-нататък, силната й топлина, досущ фурна.