— Този, новакът Левин, е направил сума ти телефонни обаждания — заяви Мъмфорд. — Той работи с теб, нали така? Кажи ми за тези маршрути, които сте поискали.
— Търсим връзка с полет шейсет и четири. Това е всичко.
— Причините за катастрофата на „Ам Еър Експрес“ не са изяснени още. Прав ли съм? Разследването не е наше; то принадлежи на НСБТ. Освен това ти изобщо не би трябвало да работиш по случая с шейсет и четири. Това не е наша задача, а и, доколкото знам, няма доказана връзка с „Der Grund“. Случаят е на територията на Лос Анджелис. Не ме будалкай, Мичиган. Дочух, че факсът на десетия етаж цял следобед повръща маршрути. Обясни ми точно в какво се състои твоят — нашият — интерес в тая работа? Би трябвало да знам какво става тук. Питах Пол Пулман; не знае. Затова питам теб.
— Причината е възможна акция на „Der Grund“, а тъй като сума косвени улики сочат към Вашингтон, търсим евентуална цел от химическата индустрия, която има намерение да пътува до Вашингтон.
— Но нямате твърди доказателства за замесване на „Der Grund“, прав ли съм?
— Уликите за момента са косвени — призна Дагит. — Но стават все повече и повече и сочат към Вашингтон. Затова бе логично да разберем кои директори на кои компании планират пътувания до Вашингтон.
Мълчание. Мъмфорд, потънал в мисли, стана от дивана, приближи се до писалището си, дръпна рязко едно чекмедже и извади наполовина изпразнена торбичка с пържени картофи. Не предложи на Дагит. Сядайки отново, той мушна ръка в торбата. След като подъвчи една минута той каза:
— Това, което става в нашия бизнес, Мичиган, при толкова много разузнавателни агенции тук във Вашингтон, е, че се случва по грешка да бръкнем в чинията на другия. Когато това стане, обикновено са достатъчни два-три телефона, за да се изясни случаят. — Той изяде още няколко картофа. — Ако става дума за висши интереси или за съображения за националната сигурност, тайните или се споделят, или не.
Дагит рече:
— А в този случай?
— Във Вашингтон трябваше да се състои едно съвещание. На най-високо равнище. Ние не би трябвало да знаем за него. Но, както разбирам, от тези сведения за маршрутите всичко се е разкрило. Затова хората, които ми се обадиха и които не искат никой да знае за това съвещание, са сменили датата му. И всичкото това заради теб.
— Всичко, което направихме…
— Без да знаете това, с исканията си за тези маршрути, сте посочили слабото място в операцията. Това е накарало тези хора да си помислят, че и някой друг би могъл да стори същото, а това изобщо не им харесва. Това съвещание беше — и е — замислено като съвсем тайно — рече той шепнешком, за да засили ефекта от думите си.
Изпразни торбичката с чипс, смачка я и я хвърли, но не улучи кошчето и това очевидно го разочарова.
— Сега, понеже ти си се въвлякъл в тая работа, тя минава към нас. Хитро, а? Никой не иска да поеме отговорността за безопасността на тези директори, а след като ние се занимаваме с борбата срещу тероризма в този град, познай на кого ще я възложат? Шест големи клечки ще присъстват на това съвещание. Идват и си отиват. Някои с частни самолети, други — с редовните линии. Ние имаме детонатор, за който не знаем нищо. Да — рече той, отвръщайки на изненаданото изражение на Дагит, — аз чета докладните на своите агенти. — Той изсумтя сърдито. — Това е един шибан кошмар — да им осигуряваш безопасността; а сега, благодарение на тая работа с данните за маршрутите, благодарение на теб, тая работа я натътрузиха на нас. На теб. От тук нататък ние отговаряме за безопасността на тези директори, докато пътуват насам-натам. Давам ти случая отчасти поради съображения за секретност, отчасти защото подозирам, че са замесени детонаторите на Бернар. Но най-вече защото аз не искам да имам нищо общо с това. На практика това си е вътрешен въпрос, би трябвало да се заеме отдел С-1, а не С-3, но ще си затворя очите. Ти отвори кофата с лайната, ти ще си ги изядеш. Ти си един от най-добрите агенти, които са работили за мен, Мичиган. Изобщо не те будалкам. Затова и си затварям очите, когато нарушаваш правилата. Да намериш връзка между Бернар и „Der Grund“ бе направо гениално хрумване. Би трябвало да получиш медал за него. Оставих те да следваш този успех по-дълго, отколкото трябваше, защото имаш нюх за тези лайна. Оставих те насаме. Да не би да мислиш, че не знам, че Бакмън открадна онова досие от теб? — Дагит седеше като гръмнат, неспособен да отговори. — Истината е, че за нас бе по-безопасно Бакмън — аз го харесвах тоя тип — да си стои зад бюрото. Затова повиших Боб и му казах да те остави на мира. И ти си остана на мира. Сега главорезите от Хълма12 искат да те туря зад бюрото за две седмици, за да обясниш как така Боб отвори онова куфарче и взриви и прати на майната си и себе си, и главния ни заподозрян. Но този път, поради ранга на замесените личности, късметът ми се свърши. Твоят — също.