— Безопасността на тези бизнесмени от тук нататък е най-първата ти отговорност, абсолютният ти приоритет — предупреди той. — Внимавай да не си объркаш приоритетите.
— Слушам, сър.
— Бернар, катастрофата на полет шейсет и четири, трупа в Сиатъл — забрави ги изобщо. Имаш много по-важна задача. И нека ти кажа нещичко от кухнята, до което съм се добрал сам: тези хора, за които говоря, не дават нещо ей така. Това си е тяхно съвещание — строго секретно — и въпреки това ми вдигат телефона и ми го предават, преди да съм помислил как можем да се справим с него. Отговори си сам защо. Защото се страхуват от него, Мичиган. Това е единственото обяснение. Сега, ако тая работа се размирише, ако загубят един от тези типове, за който Бернар е приготвил другия взривател, те ще могат да посочат нас с пръст. Ти ни въвлече в това с твоите искания за данни за пътуванията на бизнесмените. И оголи моя задник, а тая работа никак не ми харесва. Внимавай много. Тези самолети — животът и здравето на тези директори — са от най-първо значение.
Началникът на управлението стана и изпрати Дагит до вратата, където му даде червена папка и изчака Дагит да се разпише за получаването.
— За бога, не я изпускай из ръце в никакъв случай — каза той. — Това са новите маршрути. Кой ще идва тук, как ще идва, как ще се прибира у дома си. Докато са във въздуха или на пистата — са твоя задача. Не можеш да се справиш сам. Вземи новака от наркотиците, а аз ще свърша писмената работа. Но никой друг. Това — посочи той папката — е в единствен екземпляр. Никакви фотокопия. Никой не бива да види папката, освен теб. Ясно?
Дагит кимна.
Мъмфорд затвори вратата на кабинета си и остави Дагит, изправен пред втренчената в него секретарка — една от трите в офиса. Имаше странното усещане, че тя накърнява интимния му свят. Почуди се дали не се чувстват така жените, когато си ги представя съблечени. Тя се насили да се усмихне и се върна към работата си. Изобщо не изглеждаше зле и той разбра, че я вижда за пръв път.
Стиснал червената папка, самият Дагит се чувстваше разсъблечен. Тръгна с бърза крачка право към кошарата и заключи папката в куфарчето си — там й беше мястото.
12
През последните осемнайсет часа живя в агония, нямаше друг избор, освен да потърси помощта на професионалист.
Зъболекарският кабинет, избран случайно от „Жълти страници“13, заемаше втория етаж на съвременна, червена тухлена сграда на улица N. Корт се приближи до услужливата секретарка и се представи като Албърт Коч. Той попипа челюстта си, обагрена в яркочервено, извини се, че не се е обадил предварително и едновременно с това обясни, че е готов да чака, ако е необходимо и цял ден, стига да има надеждата да бъде приет от доктор Роузън. След като провери бързо в задната стая, секретарката му посочи с усмивка чакалнята. Корт седна и разтвори списанието „Пийпъл“, което бе купил по път. Как би могъл да пропусне темата на броя — катастрофата на полет 64 на „Ам Еър Експрес“?
Статията бе озаглавена „Пресяване на отломките“. Главното внимание в нея бе отделено на Лин Грийн, симпатичната специалистка по експлозивите в разследването на ФАА. Но докато очите на обикновения читател щяха сигурно да се задържат върху привлекателните форми на мис Грийн, неговите се интересуваха от друго. Той разгледа парчетата и останките от 64 разхвърляни върху димящата земя. В другите списания имаше различни снимки, но тя се бе изправила тъкмо сред развалините; това бе добра работа. Той видя жиците, преградата, парчета от корпуса и, между другото, санитарите, пожарникарите, носилките и линейките.
Самата статия го разочарова — тя се занимаваше повече с нея, отколкото с катастрофата. По време на прекосяването с влака на цялата страна, Корт бе изчел няколко вестникарски статии за катастрофата. Те бяха дълги, но с малко илюстрации. Материалът в „Пийпъл“ бе точно обратното. Като стигна до края, вниманието му привлече една снимка. Той позна лицето, защото по телевизията бяха показали едночасово предаване, в което катастрофата над Локърби бе сравнявана с тази на 1023. По време на предаването Михаел Шарп бе показал на Корт специалния агент Камерън Дагит. Михаел го познаваше от своята работа в полицията и поради близките връзки на Дагит с отряда по бомбените експлозии във Франкфурт, по времето на разследването на 1023. И сега, под добре изрязания и идеално почистен нокът на Корт от страницата го гледаше същото лице. Стоеше по-назад, малко неясен, но въпреки това лесно различим — бе заснет в момент, когато извръщаше лице от камерата. Въпреки това го бяха уловили в кадър.