Тя дойде до него, наведе се да го целуне по бузата и мушна в ръката му нещо, което на допир изглеждаше като пластмасова кутийка. Филм? Не искаше да поглежда.
— Вашите момчета ще поработят по-бързо от нашите — рече тя. — Трябва да ми го върнеш. Ще се видим довечера.
И тя замина.
Дагит отвори ръката си под масата. Беше прозрачна пластмасова кутийка с етикет: „Улики на ФАА“.
Вътре се намираше строшена стъклена крушка.
14
Приемът, даван от могъщото лоби на въздухоплавателната индустрия, започна в седем и трийсет.
„Частният дом“ — сега търговска сграда, специално наета за празненството — бе построена в средата на деветнайсети век от богата вдовица от Мисури. В колониален стил, тя наподобяваше големите южняшки резиденции, понеже, както се твърдеше, тази жена смятала себе си за красавица от Юга — а не за дъщеря на фермер, отглеждащ прасета, какъвто всъщност бе случаят.
Кари, пристигнала точно в осем, очакваше отвън Кам да дойде всеки момент.
Постоянен поток от подходящо облечени хора изкачваше парадното стълбище и минаваше през високите порти, водеха се незначителни разговори, отнасящи се предимно до непоносимата жега.
В осем и десет, потисната от жегата и самосъжалението, Кари се нареди на опашката заедно с другите, като се опасяваше, че без покана няма да я допуснат. На опашката се бяха подредили представители и на двете политически сили — излезли от справочника „Кой кой е?“ известни конгресмени, една демократка — членка на долната камара, и сенатори.
Кари първо премина през детектор за откриване на метални предмети — толкова обичаен вече атрибут за подобни събития, че комай никой не го забелязваше и сетне през пропуска — всичко мина без проблеми.
Празненството бе започнало; вън бе горещо, а вътре — хладно; бе време за аперитив.
Голямата бална зала бе известна с издигнатия на осем метра височина купол на тавана със сложни гипсови орнаменти; по стените висяха големи, но с нищо незабележими маслени пейзажи от осемнайсети век, потъмнели от времето, в лъскави, позлатени рамки. Няколко високи по три метра врати водеха до вътрешния двор градина и бог знае още накъде — навярно към холове и към кухнята отдясно. Докато отиваше към бара, тя се опита да пресметне колко ли струва наемането на подобна сграда. Трио, съставено от електрическо пиано, бас и барабани, тихо свиреше в далечния ъгъл потпури от песни на Рей Чарлз, разположило се бе между два отлично заредени с храна и напитки бара. Настроението бе празнично. Народът показваше тена си, придобит от плажовете на Нантъкет. И на Кари й се искаше да е почерняла. Дочувайки откъслеци от най-различни разговори и смехове, тя се чувстваше все по-самотна.
Къде бе Кам?
Необходими й бяха няколко питиета, за да се почувства по-уютно. Привлекателна, самотна дама, облечена в красива рокля — тя стана обект на голямо внимание от страна на мъжете. Господата започнаха да се въртят около нея — пчели, устремени към меда й — въвличаха я в незначителни разговори, опитваха се да отгатнат семейното й положение, подаваха й повече питиета, отколкото можеше да държи с двете си ръце. След третото питие им изгуби края, сръбваше повече поради напрегнатите си нерви и възбуда, отколкото от желание да се отцепи. И понеже бе човек, за който един шприц бе силна напитка, беше изминал само половин час и тя вече се чувстваше замаяна.
Кой се нуждае от Кам?
Комплиментите се надпреварваха с напитките и подносите с най-различни ордьоври. Тя разбираше защо на самотните жени толкова им се харесваше във Вашингтон. Коктейлите, които бе посещавала заедно с Кам, винаги се оказваха страхотна скука. Но сега! Сега тя си прекарваше превъзходно. Тайно се надяваше да е забравил за приема, да е спукал гума или да е попаднал на съвещание, от което „просто не можах да се измъкна“. Господи, как й бе омръзнало това извинение!
Когато оркестърът подхвана една доста убедителна версия на „Аз съм в настроение“ и няколко по-възрастни двойки затанцуваха, сякаш прочел мислите й, тъмнокос и хубавеляк млад мъж, който бе споменал, че работи в Националната галерия (и какво правеше на този прием — никой не можеше да каже), я покани на танц — постави питието й на масата и я завъртя към дансинга. Според нея той бе нещо като второто пришествие на Фред Астер и тя, като се стремеше най-добре да наподоби Джинджър Роджърс14, се опитваше да следва грациозните му стъпки. След още един танц тя вече имаше нужда от почивка.