— Нищо сигурно.
— Кажи ми.
— Това е едно нищо.
— Кажи ми! — настоя Корт и пристъпи още по-близо до мъжа. Той миришеше на зехтин.
— Казаха ми, че Бъзърд Пойнт — знаете ли какво е Бъзърд Пойнт?
— Не. Управлението на ФБР във Вашингтон.
— ВУ на ФБР?
— Точно така.
— Продължавай.
— Бъзърд Пойнт ще се заеме с безопасността на директорите. Отделът за борба с тероризма — агент на име Дагит.
— Дагит ли? Не е възможно!
— Познавате ли го?
— Чувал съм за него. Безопасност? Това не е характерна за него работа. Той вече работи по друг случай. — Корт трябваше да внимава доколко да разкрива картите си.
— Може и да е така, но аз платих сума пари, за да науча, че шефът на вашингтонското управление е дал на Дагит свръхсекретна папка в един екземпляр и са се споменали думите „разписания и маршрути“. Същият източник твърди, че това досие е единственото копие извън Пентагона. Ако Дагит го бе заключил в управлението, в сейфа на десетия етаж, както би трябвало да направи, аз щях вече да съм похарчил една хубава сумичка и вие щяхте да притежавате онова, което съдържа тази папка.
— Но той не го е заключил — рече Корт.
— Но той не го заключил — потвърди Гърка.
— Поради секретността й. Човек няма да затвори подобно нещо в общ сейф, дори и във ФБР — мозъкът на Корт щракаше бързо; в това нещо имаше смисъл, — а ще я носиш със себе си.
— У дома му? Искате да уредя нахлуване в дома на Дагит? Мога да го направя.
— Не — каза Корт. Той си мислеше: не и ти. Този мъж изобщо не му харесваше. Ако работата се объркаше, пак щяха да отложат съвещанието и щеше да се наложи Корт отново да започва отначало.
— А може и да я носи със себе си — рече Гърка, прекалено замислен. — Може да уредя да му откраднат куфарчето.
— Няма да предприемаш нищо — нареди му Корт, издишвайки заедно с думите и облак дим. Той заобмисля възможностите. Онзи имаше син. Можеше да му се окаже непоносим натиск.
Гърка продължаваше да мисли на глас:
— Не, това не е добре. Ако му откраднем куфарчето, само ще ги предупредим. Пак ще отложат съвещанието.
— Ти каза, че не се доверяваш на тази информация. Доколко е достоверна тя? — На Корт му се нравеше тембърът на гласа му тук, в подземието. Звучеше опасно. Мислеше си: куфарчето на Дагит? Дагит е сам. Възможно ли бе Моник да използва женските си чарове и да направи на агента засада, докато той самият хвърли едно око вътре…
— Не е лесно да имаш свои хора във вашингтонското управление на ФБР, дори и сред обслужващия персонал. При някои от тези организации е доста трудно, ето какво ще ви кажа. Тази персона, моята връзка, е близък приятел. Той и аз сме правили бизнес много пъти преди. Но дори и да е така, не мога да се доверя. Без достоверен втори източник, който да потвърди информацията, човек не може да се довери на данни от този вид. Трябва да имаш втори източник. Това, с което сега се занимаваме, може лесно да се окаже и дезинформация. И все пак, това е единственото, с което разполагам.
За Корт думите му бяха логични. Бернар бе задачата на Дагит през по-голямата част от последните две години. Корт бе използвал детонатор, направен от Бернар, за полет 64 на „Ам Еър Експрес“. Дали ФБР вече знаеше това? Възможно ли бе? Бяха заловили Бернар тук, във Вашингтон. Дали бяха свързали двете неща? Какво точно знаеха за плановете му? Идеята да надникне в куфарчето на Дагит неочаквано се превърна във въпрос на самозащита. „Познай вразите свои.“ Моник бе една възможност, макар и твърде съмнителна. Той би предпочел да свърши това сам. Нямаше вяра на други хора.
— Какво ти е известно за Дагит?
— На какво ви приличам, на Джеймс Бонд ли? Аз съм в търговския шпионаж, а не в другия. Ако искате да научите нещо за Доналд Тръмп15, мога да ви кажа и номера на гащите му. Какви витамини пие всеки ден. Но за агент от ФБР? Не знам нищичко.
Корт мина бързо покрай него и вече бе изкачил половината стъпала, когато Гърка извика подире му:
— Хей! Свършихме ли? Имам баклава във фурната.
Корт се спря.
— Ще ти се обадим за тайника. Тази информация за механика, този Дейвид Буут ни е необходима. — Той пое пак по стълбите, но отново спря. — Трябват ми товарителниците за всички полети на „Куиклинк“ от Националното летище за следващите четири седмици.
— Това мога да го направя — рече онзи примирително. — Няма проблеми.