Выбрать главу

Той погледна към Хамет, който му кимна да започва.

— Ако нямате нищо против, първия път само ще прослушаме записа — предупреди ги Хамет. — Сетне ще обсъдим нещата и ще пуснем записа с известни обяснения. Давай — рече той и кимна.

Томпкинс натисна един бутон. Като слушаше как полет 64 оживява, Дагит благослови техническото съвършенство. Гласовете бяха спокойни и звучаха професионално. Смит разпозна гласа на втория пилот, така че знаеха кой говори. Сетне само слушаха.

Като слушаше гласовете, на Дагит му се струваше, че двамата летци седят на столовете до него. Знаеше, че поради катастрофата, тези магнетофонни ленти ще бъдат запазени за постоянно от ФАА. Заради кратките, последни секунди от живота им, двамината мъже вече бяха станали безсмъртни.

Дагит притвори очи в опит да се съсредоточи.

Той отново е жертвата. Човекът зад волана. Не е пилотът или вторият пилот, а човекът зад волана, който си върши работата. На пистата е горещо и той иска да подкара птицата. Казва това на втория пилот, но той пренебрегва забележката и продължава проверките си по списъка. Пилотът отвръща като ехо. Включват се копчета. Съобщават се числа. В гласа му звучи досада. Омарата на Лос Анджелис се простира пред него над равното поле на летището. Рулира самолета към редицата от дузината аероплани, които очакват да излетят. Подхвърля на другаря си, че нещата тук не вървят на добре. Ще трябва скоро да разширяват летището. Вторият включва кулата и се представя като 64 Браво17.

„Браво“. Думата едва ли е най-подходящата за случилото се в следващите деветдесет секунди.

Опашката на чакащите самолети изтънява и „Ам Еър Експрес“ получа разрешение за излитане.

Двигателите почват да вият. Дагит усеща как самолетът се ускорява по пистата и започва да се тресе.

„Втори пилот: Деветдесет и пет мили скорост… V-1… Завъртай… Точна скорост.

Командир: Прибери колесника… Елерони на десет.

Кула: Съобщете за излитането си сега.

Втори пилот: Роджър18. Имаш достатъчна скорост, вдигнати елерони.

Командир: Вдигнати елерони.“

Двамата летци прехвърлят проверката по излитането. Звукът е достатъчно добър, за да се чуе превключването на бутоните. Всяко цъкване на прекъсвачите се подчертава от Томпкинс, който показва графичната разпечатка от черната кутия.

„Радио: Шейсет и четири Браво, завийте наляво до три-пет-две. Изкачете се и останете на петстотин и трийсет.

Втори пилот: Роджър. Три-пет-две. Петстотин и трийсет.“

Закашляне. На Дагит му заприличва на кратка кашлица.

„Командир: Имаме пожар в кабината. Пийт, под седалката ти.

Втори пилот: Пожарогасителят. Мамицата му!

Командир: Предприемаме действия за избягване на пожара. Моля за аварийно кацане…“

Тишина, нарушавана само от воя на двигателите и силен съскащ звук.

Писъкът на машините и на вятъра продължава, докато самолетът се устремява към земята в неконтролируемо пикиране.

Дагит наблюдаваше как графиките от черната кутия запечатват показанията на различните прибори на борда. Две от линиите се промениха рязко и той реши, че това са показанията за височина и скорост на полета. След миг всички графики се изправиха едновременно, а магнетофонният запис регистрира ужасния удар. Последва тишина.

Самолетът е паднал, двама души са мъртви. Товарът е разпилян по полето. Навсякъде — пожари. Дагит си спомни надписа на автоматичния си приемник: „Твърдо падане“.

И хората в малката лабораторна стая на ФАА останаха безмълвни. По лицата им не се четеше нищо и на Дагит му се прииска да изкрещи. Само Лин Грийн и Дон Смит изглеждаха впечатлени от записа. Мисис Блейк спря да стенографира. Погледна върха на химикалката си и махна от него парченце мъх.

Хамет се надигна, взе разпечатката и погледна графиките.

— Е — рече той, нарушавайки мъчителното мълчание. — Нека го чуем отново.

Томпкинс подготви апаратурата си и изслушаха записа отново. След третия път Хамет каза:

— Окей, Мики. Задръж за минута. — Настани се удобно в стола си. — Е? — попита той останалите.

Дон Смит — човекът от „Ам Еър Експрес“, рече:

— Не е кой знае колко по-различно от онова, което чухме от кулата за управление на полетите.

вернуться

17

В радиовръзките буквите се изговарят като позивни — А=Алфа, Б=Браво, З=Зулу и т.н. — Б.пр.

вернуться

18

Роджър=разбрано. — Б.пр.