— Експлозия ли? — прекъсна го Хамет. — Нека се придържаме към онова, което чуваме, мистър Дагит. В записа на МЗК не се споменава за експлозия. Екипажът говори само за пожар.
— Но пожарът е предизвикан от нещо — възрази Дагит. — Това исках да кажа.
— И тъкмо с това ще се занимава разследването през следващите няколко месеца. Очевидно, главната ни грижа в този момент ще е причината за пожара.
„Причината“, помисли си Дагит, след като думите на Хамит отекнаха в съзнанието му. „Der Grund“19. Той съзря иронията на нещата.
— Аз не разполагам с месеци — рече Дагит.
— Очевидно е — каза Коул и се почеса по плешивата глава, — че екипажът продължава да действа след възникването на пожара. Също така е очевидно, че пожарът — или дори тази предполагаема експлозия — не са причинили сериозни повреди, не и такива, които да свалят самолета тъй бързо. — Той посочи обвинително с пръст към разпечатките на графиките. — Черната кутия ни съобщава, че приборите и средствата за управление на командира продължават да функционират нормално и поне в следващите секунди той продължава да управлява самолета. — Той направи пауза. — Значи, по-приемливо обяснение е димът от пожара да е обезсилил екипажа. Знае се много добре токсичността при пожар в кабината; пластмасите и смолите се палят лесно и могат да обезсилят един екипаж за броени секунди. Ето какво мисля аз за този запис.
— Съгласен — рече Хамет. — Ако следваме логиката, събитията изглежда са в този порядък — и той заброи с късите си пръсти: — Завъртане, смяна на курса, пожар, припадане или смърт на екипажа, удар.
Дагит не се стърпя:
— Ако екипажът е бил обезсилен от дима, щяхме да разберем това по кръвните проби. В тях обаче няма нищо в подкрепа на тази теза. Хипотезата на мистър Коул е добра, но не се подкрепя от никакви доказателства.
Всички се бяха вторачили в него, включително и Лин. Едва тогава той осъзна колко високо бе говорил, а също така и факта, че бе скочил от стола си. Смутен, той седна отново.
Лин му се притече на помощ.
— Мнението на мистър Дагит е интересно. Резултатите от аутопсиите определено не подкрепят хипотезата, че екипажът е бил обезсилен от дима. В най-добрия случай аз смятам, че този запис от МЗК не решава проблемите ни. Той трябва да бъде изследван по-внимателно от експерти като мистър Томпкинс, за да разберем каква точно е причината за всеки шум. Има основания за бъдещи анализи, нали така?
Томпкинс буйно поклати глава и рече:
— Разбира се, че има. Ще разпердушиним тази лента децибел по децибел. Ако имаме достатъчно време — и той погледна към Дагит, — ще съумеем да идентифицираме и да възпроизведем всеки звук на този…
— А това означава, че съществуват достатъчно възможности да научим дали пожарът е причинен по механичен път, от нещо, което е характерно за кабината, или е вероятна версията за саботаж.
— Бих искал да ви обърна внимание, мис Грийн — рече Коул, изпреварвайки отговора на Томпкинс, — да ви подчертая още веднъж, че черната кутия показва ясно, че всички прибори и средства за управление функционират нормално до момента на удара в земята. От това, което сме научили досега, версията за саботаж изглежда доста невероятна. Освен ако не смятате, че трети човек на борда е причинил пожара и е разчитал токсичността на запалените материали да обезсили екипажа. Но така отиваме твърде далеч, не смятате ли? Освен ако не считате, че бомбата е била неразрив и, вместо да избухне, само е причинила пожар. Но, доколкото ми е известно, не е намерено никакво доказателство — рече той, обръщайки се към Дагит, — което да подкрепя версията за наличието на бомба на борда на шейсет и четири.
— Освен ако евентуалният саботаж не е целял именно пожар — каза Лин. — Не всеки саботаж цели пряко смъртта. Би могло да е дело на някой недоволен служител. Би могло да е…
— Какво би могло да бъде? — възрази Коул. — Това означава наличието на взривно устройство.
— Той е прав — съгласи се Хамет. — Трябва да се съглася с мистър Коул по този въпрос. Досега не сме намерили доказателство за…
Лин прекъсна Хамет.
— А стъклената крушка и възможността от живачен прекъсвач? — напомни му тя.
— Пак за това ли? — рече Хамет. — То в никой случай не е решаващо за момента.
След размяната на тези реплики последва неловко мълчание. То бе нарушено от акцента на Дон Смит, който бавно изрече: