– Завиждат. Хората винаги завиждат на такива като теб и мен – каза той и обеща да се погрижи да се държат по-добре с нея.
Оттогава животът ѝ се промени. Посещенията на Зала бяха като връзка с останалия свят и тя го обичаше не просто като свой спасител. Той беше недосегаем. Нищо не можеше да му се опълчи, нито сериозните мъже със сиви палта, които ги посещаваха понякога, нито дори широкоплещестите полицаи, които една сутрин почукаха на вратата. Но тя можеше.
Караше го да се държи мило и грижовно, но не разбираше каква е цената, която плаща, нито как се самозаблуждава. Това беше най-хубавото време от живота ѝ до този момент. Най-сетне някой я забелязваше и тя се радваше, че баща ѝ се появява все по-често и тайно ѝ дава подаръци и пари. Но точно когато я очакваше нещо ново и голямо, Лисбет ѝ отне всичко. Оттогава мразеше сестра си с бясна сила. Тази омраза си остана най-трайното и характерно за нея чувство. Искаше да отмъсти на Лисбет, да я смачка, и не смяташе да се откаже сега само защото сестра ѝ временно бе една крачка пред нея.
От другата страна на пердетата слънцето светеше след снощния дъжд. Кира чуваше далечни гласове и шум от косачки. Затвори очи и се замисли за стъпките, които нощем се приближаваха към стаята им в апартамента на Лундагатан. После сви юмрук, изрита одеялото и стана.
Щеше да си върне инициативата.
Юрий Богданов вече я чакаше цял час, но междувременно не си бе губил времето. Седеше съсредоточен в лаптопа в скута си и едва сега погледна неспокойно към терасата и голямата градина отвън. Нямаше добри новини и знаеше, че го чакат конско и тежка работа, но въпреки това се чувстваше силен и мотивиран. Беше впрегнал цялата си мрежа. Телефонът му звънна, но той затвори. Беше Кузнецов, отново. П роклетият, истеричен глупак Кузнецов.
Часът беше единайсет и десет и градинарите бяха в обедна почивка. В ремето минаваше и той се загледа в обувките си. Богданов вече беше богат и носеше костюми по поръчка и скъпи часовници, но никога нямаше да забрави канавката. Той беше бивш наркоман, израснал на улицата, и някогашният му живот беше оставил незаличим отпечатък в погледа и движенията му.
Беше висок, слаб, с ръбато, покрито с белези лице, тънки устни и собственоръчно правени татуировки по ръцете. И макар че Кира не го взимаше със себе си по публични изяви, той си оставаше безценен за нея. Това му вдъхна увереност, когато чу токчетата ѝ да отекват по мраморния под. Тя се приближи, неземно красива както винаги, и седна на фотьойла до него. Носеше светлосин костюм и червена блуза, разкопчана на врата.
– Е, какво имаме? – каза тя.
– Проблеми – отвърна той.
– Говори направо.
– Ж ената...
– Лисбет Саландер.
– Това още не е потвърдено, но да, трябва да е тя, като се има предвид нивото на хакерския пробив.
– Какво му е специалното?
– Кузнецов е параноик по отношение на айти системите си и държи да са подсигурени отвсякъде. П олучил е уверения, че е невъзможно да бъдат пробити.
– Но това очевидно не е било вярно.
– Да, и още не знаем как точно е процедирала. Ясно е само, че самата операция е била относително проста, щом Саландер веднъж е влязла в системата. С вързала се е със Спотифай и с озвучителната система, инсталирана за вечерта, и е пуснала известна рок песен
– Но хората щяха да се побъркат.
– И мало е и еквалайзер, който за нещастие е бил дигитален и параметричен, и вързан към уайфай мрежата.
– Говори така, че да те разбирам.
– Еквалайзерът служи за настройка на звука, с него се регулират басите и високите. Саландер го е използвала, за да създаде възможно най-ужасния звуков ефект. Резултатът е бил изключително неприятен и се е усещал в сърцето. Затова толкова много от гостите са се хванали за гърдите и дори не са осъзнали, че това са звукови вълни.
– Значи е искала да създаде паника.
– Преди всичко е искала да отправи послание. Песента се казва Killing the world with lies и е на „Пуси Страйкърс“.
– Онези червенокоси курви?
– С ъщите – каза Богданов, без по никакъв начин да издаде, че всъщност намираше „Пуси С трайкърс“ за доста готини.
– Продължавай.
– Написана е във връзка с първите репортажи за убийства на хомосексуални в Чечения, но всъщност не става дума за самите актове на насилие или дори за държавния апарат, ами за човека, оркестрирал кампанията на омраза в социалните медии, която предшестваше убийствата.