– Тоест Кузнецов.
– Именно, само че...
– Никой външен човек не би трябвало да знае за това – допълни тя.
– Никой не би трябвало да знае, че той изобщо отговаря за информационните бюра.
– Тогава Лисбет как е разбрала?
– Това опитваме да установим. Както и да успокоим замесените. Кузнецов не е на себе си. Изплашен е до смърт и само се налива с алкохол.
– Защо? Това далеч не е първият път, когато е насъсквал хора едни срещу други.
– Така е, но в Чечения нещата излязоха извън контрол. Имаше хора, погребани живи – каза той.
– Проблемът си е на Кузнецов.
– Разбира се. Това, което ме притеснява, е...
– Хайде, изплюй камъчето.
– ...че мишената на Саландер едва ли е Кузнецов. Не можем да изключим възможността тя да знае за участието ни в информационните бюра. Иска да си отмъсти на теб, не на него, нали?
– Отдавна трябваше да сме я убили.
– Има още нещо, което не съм споменал.
– Какво?
Богданов знаеше, че няма смисъл да отлага повече.
– След като те бута пред ресторанта, тя залита напред – продължи той. – Губи равновесие след сблъсъка, или поне така изглежда отстрани, и е принудена да се подпре на лимузината, точно над задната гума. В началото това ми се стори естествено, но след като няколко пъти прегледах записите, видях, че не е така. В место да се подпре с ръка на каросерията, тя е залепила нещо за нея. Ето го.
Той вдигна малка правоъгълна кутийка.
– Какво е това?
– GPS предавател.
– Значи сега знае къде живея?
Камила стисна зъби и усети вкус на желязо или кръв в устата.
– Опасявам се, че да – каза Богданов.
– Идиоти – изръмжа тя.
– Взели сме всички необходими мерки – продължи той още по-притеснено. – Засилихме нивото на защита, най-вече на айти системата, разбира се.
– Искаш да кажеш, че в момента се намираме в отбранителна позиция?
– Не, ни най-малко. П росто го споменавам.
– Погрижи се да я откриеш, по дяволите.
– Това не е толкова лесно, за жалост. Прегледахме записите от всички охранителни камери в района. Не я видяхме никъде, нито пък успяхме да се доберем до телефона или компютъра ѝ.
– Тогава претърсете хотелите. Обявете я за издирване. О бърнете всеки камък, който видите.
– Работим по въпроса и съм убеден, че ще я спипаме.
– Не подценявай вещицата.
– Не я подценявам нито за миг. Но мисля, че тя пропусна шанса си и ситуацията се разви в наша полза.
– Какви ги говориш, та тя знае къде живея!
Богданов се поколеба, търсейки правилните думи.
– В първия момент си решила, че Саландер ще те убие, нали така каза?
– Бях сигурна. Но очевидно е намислила нещо още по-лошо.
– Според мен грешиш.
– Какво имаш предвид?
– Мисля, че тя действително е искала да те застреля. Не виждам друго обяснение за атаката. Изкара акъла на Кузнецов, но с изключение на това... какво спечели? Нищо. Даже напротив, постави се в уязвима позиция.
– Значи твърдиш...
Тя се загледа през прозореца и се зачуди къде, по дяволите, са се дянали градинарите.
– Твърдя, че се е поколебала и не е могла да го направи. Че не е способна. Че в крайна сметка не е толкова силна.
– Приятна мисъл – каза Кира.
– И вярна. Иначе просто не се връзва.
Изведнъж тя се почувства малко по-добре.
– Освен това има хора, за които я е грижа – каза Кира.
– Има любовници.
– И Кале Блумквист – добави тя. – Преди всичко има своя Микаел Блумквист.
Глава 7
16 АВГУСТ
Беше седем и половина вечерта и Микаел вечеряше в ресторант „Гондолен“ до „Слусен“ заедно с Драган Армански, собственик на охранителната фирма „Милтън Секюрити“. Вече съжаляваше за срещата. След обиколката на залива Орщавикен го боляха краката и гърбът и, честно казано, беше доста отегчен. Водеха досаден разговор за възможностите за развитие на изток, или може би на запад, а по едно време Армански взе да разправя анекдот за кон, който се намърдал под шатрата по време на някакво събиране в Юргорден.
– После идиотите хвърлиха пианото в басейна.
Микаел не разбра дали това има общо с коня, но и не слушаше много внимателно. В дъното седяха няколко колеги от „Дагенс Нюхетер“, включително Миа Седерлунд, с която бе имал злополучна афера, а на една друга маса седеше звездата на Драматичния театър Мортен Нюстрьом, когото „Милениум“ не беше представил в особено ласкателна светлина в репортажа за злоупотребата с власт в театъра. Изглежда, никой от тях не се радваше на присъствието на Микаел, така че той гледаше в чинията си, пиеше си виното и мислеше за Лисбет.