След малко влезе вътре, очаквайки грандиозно посрещане. Катрин го беше разглезила, приветстваше го като завърнал се войник, дори ако бе излязъл само за десетина минути. Но сега стоеше скована и мрачна до леглото. Микаел се притесни и отново се замисли за мъжа с конската опашка.
– Станало ли е нещо? – попита той.
– А... не – отговори тя.
– И никой не е идвал?
– Чакаш ли някого? – каза тя, което го поуспокои.
Погали я по главата и се зачуди какво ѝ е. Катрин каза, че е добре, но той не ѝ повярва съвсем. От друга страна, не за пръв път я обземаше подобно настроение. Обикновено обаче то изчезваше също толкова бързо, колкото се появяваше, а когато тя му каза, че съдебната лекарка е звъняла, Микаел реши да остави нещата така и вместо това се обади на Фредрика Нюман, която му разказа за резултатите от анализа.
– Разбирам – каза той. – И какво е заключението ти?
– Мислих какви ли не варианти, но честно казано, не знам. Във всеки случай ми изглежда подозрително – отговори Фредрика Нюман.
Микаел се обърна към Катрин, която седеше, сключила ръце пред корема си. Усмихна ѝ се и тя отвърна насила на усмивката му. Той се загледа през прозореца и видя, че по вълните са почнали да се образуват зайчета. Моторната му лодка се клатушкаше във водата.
– Какво каза Фасте?
– Той още не знае, но съм описала всичко в доклада си.
– Трябва да го уведомиш.
– Ще го направя. Приятелката ти каза, че просякът е говорил за Йоханес Форшел.
– Форшел е като вирус – каза Микаел. – Лепи се на всички откачалки.
– Не знаех.
– Малко като с убийството на Палме едно време. Темата е намерила място във всяка възможна хорска психоза. Постоянно ме заливат идиотски конспиративни теории за Форшел.
– Как се е стигнало дотам?
Той погледна Катрин, която стана и отиде в тоалетната.
– Не е много ясно – отговори Микаел. – Н якои публични личности просто обсебват въображението на хората. В случая обаче сигурно всичко е изкуствено породено, като отмъщение за това, че Форшел обвини Русия в намеса при срива на борсата и като цяло води твърда политика спрямо Кремъл. Има доста ясни доказателства, че е станал жертва на кампания за дезинформация.
– Но самият Форшел не е ли рисков играч? Авантюрист?
– Според мен е окей всъщност. Проучил съм го щателно – каза той. – Още ли не знаеш откъде е просякът?
– Не. Анализът на кислород-13 показва, че вероятно е израснал в голяма бедност, но това вече го предполагах. Изглежда, се е хранил главно със зеленчуци и ечемик. Възможно е родителите му да са били вегетарианци.
Микаел отново хвърли поглед към спалнята.
– Цялата история не е ли малко странна? – каза той.
– В какъв смисъл?
– Ами един ден мъжът просто се появява от нищото, след което изведнъж е открит мъртъв със смъртоносен коктейл от отрови в кръвта.
– Да, странно е.
Хрумна му нещо.
– Знаеш ли какво? Имам приятел в отдел „Убийства“, един комисар, който е работил с Фасте и също е на мнение, че той е кръгъл идиот.
– Мъдър човек.
– Много. Бих могъл да проверя дали има време да погледне случая и евентуално да забърза нещата.
– Би било чудесно.
– Благодаря за разговора – каза Микаел. – Ще се чуем.
Той затвори, щастлив, че е намерил повод да се обади на Бублански. С комисаря се познаваха от много години и отношенията им невинаги бяха гладки. В последно време обаче се бяха сприятелили и разговорите с него винаги действаха облекчаващо на Микаел, сякаш размишленията на Бублански му помагаха да погледне на живота в перспектива и да се освободи от безкрайния поток новини. Работата беше животът му, но понякога имаше чувството, че се дави в евтини сензации и глупости.
С Бублански за последно се видяха на погребението на Холгер. Говориха си за Лисбет и речта за дракони, която бе произнесла в църквата. Разбраха се скоро пак да се срещнат, но това така и не стана, беше такъв период. Микаел взе телефона, за да му се обади, но се поколеба и първо отиде да почука на вратата на спалнята.
– Всичко наред ли е там вътре?
Катрин нямаше желание да отговори, но знаеше, че трябва да каже нещо, затова измърмори „чакай малко“, стана от тоалетната чиния и изплакна лицето си, като се надяваше, че това ще избистри малко зачервените ѝ очи. Без да е постигнала желания резултат, тя отключи вратата, излезе и седна на леглото. Не се почувства много комфортно, когато Микаел застана плътно до нея и погали косата ѝ.