Благодарение на базовата станция, поставена от Катя Флип, след няколко дни Лисбет вече можеше да следи всяка стъпка на Камила чрез сигналите от мобилния ѝ телефон. Все още обаче не беше успяла да хакне айти системата, затова се задоволяваше единствено с предположения за случващото се вътре. Единственото сигурно беше, че активността се е засилила.
Цялата къща пулсираше нервно и енергично, като пред мащабна операция, а вчера Камила отиде до Аквариума, както наричаха главния щаб на ГРУ в московското предградие Ходинка, което също не беше добър знак. Изглежда, Камила се домогваше до всякаква възможна помощ.
Засега обаче като че ли нямаше представа къде се намира сестра ѝ, което вдъхваше на Лисбет известно чувство за сигурност, въпреки всичко. Докато Камила си стоеше в Рубльовка, с Паулина най-вероятно не бяха в опасност. Но нямаше гаранция. Лисбет затвори сателитната картина и провери какво прави мъжът на Паулина, Томас. Нищо, както изглеждаше. Просто гледаше в лаптопа си с обичайното обидено изражение.
Никой не можеше да твърди, че в последно време Лисбет е особено пряма, но вечер слушаше разказите на Паулина с часове и затова знаеше повече от достатъчно за живота ѝ. И най-вече знаеше историята за ютията. Томас, който в момента се секнеше пред уебкамерата, в Германия винаги бе оставял ризите си на химическо чистене. В Копенхаген обаче оставяше Паулина да ги глади, „за да има с какво да си запълва дните“. Но веднъж тя решила да не хваща ютията, нито да мие съдовете. Просто обикаляла из апартамента по бикини, облечена само с една от неизгладените ризи на Томас, и пиела уиски и червено вино.
Предишната вечер той я ударил и сцепил устната ѝ и тя искала да се напие достатъчно, за да посмее да сложи край или да изостри положението още повече. С напредването на деня се разкрепостявала все повече, без да иска, счупила една ваза, а после няколко чаши и чинии, не толкова без да иска, и някак си разляла червено вино върху ризата и уиски върху чаршафа и килима. Накрая заспала, пияна и дръзка, и с чувството, че най-накрая ще се осмели да му каже да върви на майната си.
Но когато се събудила, Томас бил седнал върху нея и я удрял по лицето. После я завлякъл до дъската за гладене и сам си изгладил ризата. Паулина каза, че всъщност не си спомня почти нищо след това, освен неописуемата болка и миризмата на изгоряла кожа, и как бяга към входната врата. Лисбет от време на време се замисляше за това и макар че виждаше ясно лицето на Томас през уебкамерата, чертите му често се сливаха с тези на баща ѝ.
Когато беше изморена, всичко се смесваше – Камила, Томас, детството, Зала – и я стягаше през гърдите и челото като колан. Усещането беше толкова осезаемо, че тя се задъхваше. Сега отвън се чуваше музика, някой настройваше китара. Изпъна тяло и погледна през прозореца. Поток от хора се вливаше и изливаше от входа на търговски център „Паладиум“. На голяма бяла сцена вдясно течеше подготовка за концерт. Може би отново беше събота, или някакъв празник, все тая. Къде беше Паулина? С игурно на някоя от безкрайните си разходки из града. В опит да се разсее, Лисбет провери пощенската си кутия.
Нямаше съобщения от Републиката на хакерите, както се беше надявала. Въпросите, които зададе по-рано през деня, си стояха без отговор. За сметка на това беше получила няколко криптирани документа от Микаел и въпреки всичко се усмихна леко. Значи най-накрая си прегледал материала си, помисли си Лисбет. Но не, файловете нямаха нищо общо с Кузнецов и лъжите му. Бяха по-скоро... какво, наистина? Безкрайни редове от цифри и букви, XY, 11, 12, 13, 19... Изглежда, беше ДНК секвенция, но на кого и какво? Лисбет прегледа документите, към които беше приложен и доклад от аутопсия. Явно ставаше дума за мъж, който, според радиовъглеродния анализ, беше между петдесет и четири и петдесет и шест годишен. П роизлизаше някъде от южните части на Централна Азия. Имаше ампутирани пръсти на ръцете и краката и беше изнемощял и алкохолизиран. Изглежда, беше умрял от натравяне със зопиклон и декстропропоксифен.
Микаел пишеше:
Ако наистина си почиваш и не вършиш глупости, може би ще можеш да опиташ да разбереш кой е това. Полицията не разполага с име или с каквото и да е. Съвестен съдебен лекар на име Фредрика Нюман смята, че е възможно да е бил убит. Намерен е до едно дърво в „Тантолунден“ на петнайсети август. Пращам ти ДНК анализ – автозомен – и разни други неща – резултати от анализ на въглерод-13, космен анализ, както и снимка на бележка, писана на ръка от мъжа. (Да, това е моят номер.)