Как ли пък не, измърмори тя. Смятам да изляза, да открия Паулина и да се напия, или каквото и да е, но не и да обсъждам ДНК анализи с разни патолози.
Но и този път не излезе, защото след малко чу стъпките на Паулина в коридора. Извади две малки бутилки шампанско от минибара и разпери ръце в храбър опит да не изглежда толкова fucked up.
Разбира се, цялата идея беше откачена. Но Микаел се чувстваше самотен и унил, откакто Катрин каза, че трябва да се прибере, за да се погрижи за котката и цветята. Чувството да бъде изместен от някакви цветя беше фантастично. След като ѝ махна за сбогом от пристанището, Микаел се върна у дома и отново се обади на Фредрика Нюман.
Заяви, че има позната, реномиран генетик, която може би ще успее да извлече нещо повече от ДНК анализите. Фредрика, разбира се, поиска да узнае коя е тя и каква е насочеността ѝ. Той отвърна, че е професор в Лондон, изключително целеустремена, и че специализира в човешкия произход. Това беше чиста измислица, разбира се. Но беше вярно, че Лисбет се справя блестящо с ДНК анализи. Беше правила амбициозни опити да разбере защо семейството ѝ е толкова генетически екстремно. Не ставаше дума само за бащата, интелигентния и зъл Зала. Доведеният брат на Лисбет, Роналд Нидерман, беше изключително силен и не изпитваше болка. С амата тя пък имаше невероятна фотографска памет. Редица хора в рода им притежаваха редки качества и въпреки че Микаел нямаше представа какво е открила, знаеше, че за нула време бе успяла да изучи научната методика.
След известни преговори с Фредрика Нюман получи материалите по случая и ги изпрати на Лисбет. В действителност не вярваше особено, че от това ще излезе нещо, може би просто търсеше контакт с нея, пък да става каквото ще.
Загледа се към морето. В ятърът се беше засилил и последните останали на плажа хора си събираха нещата. Микаел потъна в размисли.
Какво се случваше с Катрин? Само за няколко дни се бяха сближили толкова, че бе решил... какво? Че са един за друг? Глупости. Двамата бяха като деня и нощта. Трябваше да я остави и да се обади на Ерика. Да я компенсира за това, че беше отложил статията си, създавайки ѝ грижи около изготвянето на новия брой. Взе телефона си и позвъни – на Катрин. Просто така се получи, и първоначално разговорът продължи така, както беше завършил предишният, сковано и колебливо. После тя каза:
– Извинявай.
– За какво?
– Че си тръгнах.
– Никое цвете не бива да умира заради мен.
Тя се засмя тъжно.
– Какво ще правиш сега? – продължи Микаел.
– Не знам. Ще седя пред празния лист и няма да пиша, може би.
– Не звучи забавно.
– Не.
– Но имаше нужда да останеш сама?
– Да, струва ми се.
– Видях те през прозореца, докато плевеше в градината.
– Така ли?
– Изглеждаше угрижена.
– Може би.
– Станало ли е нещо?
– Не точно.
– Но в известен смисъл?
– Мислех си за просяка.
– Какво за него?
– Че не ти споделих какво ми каза за Форшел.
– Обичайното, нали така беше?
– Може би не.
– Защо изведнъж реши да го споменеш?
– Защото трябваше да си спомня още когато се обади съдебният лекар.
– Добре, и какво каза просякът?
– „Me took Forsell. I left Mamsabiv, ter rible, ter rible.“ Нещо такова.
– Звучи странно.
– Да.
– Ти как го тълкуваш?
– Не знам. Но когато потърсих Мамсабив, Мансабин и всякакви подобни думи, попаднах на Матс Сабин, това беше най-близкият резултат.
– Военният историк?
– Знаеш кой е?
– Едно време бях от хората, изчели всичко за Втората световна война.
– Знаеш ли също, че Сабин е умрял по време на планински преход в Абиску преди четири години? Измръзнал е до едно езеро. Смята се, че е получил мозъчен кръвоизлив и не е могъл да потърси помощ в студа.
– Не знаех – каза Микаел.
– Не че вярвам, че това има нещо общо с Форшел...
– Но... – пробва той.
– Но не можах да не потърся имената им заедно и видях, че Форшел и Сабин са се карали по медиите.
– Относно?
– Русия.
– Какво по-точно?
– След пенсионирането си Матс Сабин променил безкомпромисната си позиция и станал по-отворен към Русия. В няколко статии, включително в „Експресен“, пише, че цяла Швеция страда от русофобия и параноя и че трябва да гледаме на Русия с повече разбиране. Форшел отвърнал, че думите на Сабин са идентични с руската пропаганда, и намекнал, че Сабин е платен лакей, след което се разразила люта кавга. Заговорило се за клевета и съдебни дела и накрая Форшел отстъпил и се извинил.