– Просякът как се вписва в картинката?
– Нямам представа. Само че...
– Какво?
– Каза „I left Mansabin“, или нещо такова, което се връзва, поне на теория, понеже Матс Сабин е умрял сам и изоставен.
– Това е следа – каза Микаел.
– Да, идиотска.
– Не непременно.
Умълчаха се и Микаел се загледа към морето.
– Не можеш ли да хванеш обратния курс, ще разнищим случая и ще се захванем със смисъла на живота и всичко останало.
– Следващия път, Микаел. С ледващия път.
Искаше да я разубеди, да ѝ се примоли да остане. Но се почувства жалък, така че просто ѝ пожела приятна вечер и затвори. След това стана, взе си една бира от хладилника и се зачуди какво да прави. Най-разумно, разбира се, беше да забрави за Катрин и за просяка. И двете не водеха наникъде. Трябваше да се върне към статията си за фабриките за тролове и краха на борсата, или още по-добре, наистина да си почине.
Но си беше упорит, а вероятно и глупав. Не можеше просто да зареже нещо и след като изми чиниите, разтреби кухненския бокс и отново впери поглед в морето, реши да проучи Матс Сабин и се зачете в дълга публикация в „Норлендска Социалдемократен“ по повод смъртта му.
Матс Сабин израснал в Люлео и станал офицер и майор в бреговата артилерия, през осемдесетте бил подводничар, но изучавал и история. По някое време напуснал военните и защитил дисертация в Упсала на тема инвазията на Хитлер в С ъветския съюз. В крайна сметка станал доцент в Университета по отбрана, но също така, както Микаел вече знаеше, беше публикувал научнопопулярни книги за Втората световна война. Дълго време се застъпвал за членство на Швеция в НАТО и бил сигурен, че подводниците в Балтийско море, които е преследвал през осемдесетте, са руски. Въпреки това през последните години от живота му отношението му към Русия било приятелско и той защитавал намесата в Украйна и Крим и възхвалявал Русия като мироопазваща сила в Сирия.
Не ставаше ясно защо е променил позицията си. Самият той беше казал, че „мненията са, за да се променят, когато остареем и помъдреем“. Твърдеше се, че е умел водолаз и бегач по пресечен терен. Станал на шейсет и седем и, наскоро овдовял, тръгнал по класическия маршрут между Абиско и Никалуокта. Пишеше, че бил в „добра форма“, било началото на май и прогнозата за времето била благоприятна. Въпреки това вечерта срещу трети температурата паднала до минус осем градуса. С абин вероятно получил удар, строполил се недалеч от река Абискояка и така и не успял да се добере до някой от заслоните покрай пътеката. На четвърти сутринта група планинари от С ундбюбери го намерили мъртъв. Нямало следи от насилие или други подозрителни обстоятелства.
Микаел все пак опита да разбере къде се е намирал по това време Йоханес Форшел, който също спортуваше за здраве. Интернет обаче не му помогна. Случката беше от май 2016, почти година и половина преди Форшел да стане министър на отбраната, а по онова време местната преса в родния му Йостерсунд не бе следила всяко негово движение. Все пак Микаел установи, че Форшел има известни бизнес интереси в района, така че не беше невъзможно да се е намирал в Абиско.
Разбира се, това бяха чисто и просто спекулации, които не можеше да използва, така че стана и отиде да разгледа рафта с книги в спалнята. Имаше главно криминални романи и ги беше чел всичките. Вместо това звънна на Пернила, дъщеря си, а после и на Ерика, но не можа да се свърже с нито една от двете. С таваше все по-неспокоен и накрая излезе. В ечеря в „Сеглархотелет“ до пристанището, а когато се прибра, имаше чувството, че не му достига въздух.
Паулина спеше. Лисбет се взираше в тавана. Това беше обичайната подредба, освен когато и двете не бяха будни. Нито една от тях не спеше кой знае колко и нито една от тях не се чувстваше особено добре. Тази вечер обаче се утешиха доста успешно с шампанско, бира и няколко оргазма, след което бързо заспаха. С коро след това обаче Лисбет се събуди рязко, а спомените и въпросите от Лундагатан и детството ѝ я пометоха като вледеняващ вятър. Какво им имаше на всички?
Още преди да се развият научните ѝ интереси, Лисбет често казваше, че семейството ѝ е генетично сбъркано, с което имаше предвид просто, че много от роднините ѝ са крайни и зли. Но преди година и нещо реши да стигне до дъното на тази хипотеза и с помощта на редица хакерски атаки се добра до Y хромозомата на Залаченко, която се съхраняваше в съдебногенетичната лаборатория в Линшьопинг.