– Линдберг.
– Същият.
Вече не харесваше Сванте и се скара жестоко с Йоханес, когато той го назначи за свой главен секретар. Наглед Сванте беше копие на Йоханес и притежаваше същата енергия и военна пъргавина. В действителност обаче беше съвсем различен. Йоханес приемаше най-доброто за всичко и всички, докато не бъде доказано противното. Сванте обаче беше пресметлив и манипулативен.
– Какво може да ми каже Сванте Линдберг? – попита Микаел.
Това, което му изнася, помисли си Ребека.
– Може да ти разкаже за станалото на Еверест – каза тя и се зачуди дали предава Йоханес с думите си.
От друга страна, Йоханес вече я беше предал, ако не ѝ бе разказал всичко за случилото се. Ребека се изправи, прегърна Микаел Блумквист, благодари му още веднъж и се върна в интензивното отделение.
Глава 18
НОЩТА СРЕЩУ 27 АВГУСТ
Криминален инспектор Улрике Йенсен се намираше в Държавната болница в Копенхаген, за да проведе първи разпит с ищеца Томас Мюлер, който беше пристигнал в болницата в единайсет и десет вечерта с изгаряния по ръцете и гърдите. Улрике беше на четиресет и четири, майка на малко дете, и дълго време се бе занимавала със сексуални престъпления. Н аскоро обаче се прехвърли в отдела за тежки престъпления и често караше нощни смени – за момента това беше най-доброто решение за семейството. Ето защо се беше наслушала на объркани и пиянски свидетелски показания. Този разпит обаче обра точките.
– Разбирам, че много те боли и че си замаян от морфина – каза тя. – Но нека опитаме да се придържаме към фактите и да се съсредоточим върху описанието.
– Никога не съм виждал такива очи – измърмори той.
– Това го разбрах. Но трябва да си видял и нещо по-конкретно. Жената нямаше ли отличителни белези?
– Беше млада и ниска, имаше черна коса и говореше като призрак.
– Как говорят призраците?
– Без чувства, или... все едно мислеше за нещо друго. Беше разсеяна.
– И какво ти каза, можеш ли да повториш, за да добием малко повече яснота?
– Каза, че никога не си гладела дрехите и не я бивало много, така че най-добре било да стоя неподвижно.
– Звучи жестоко.
– Звучи болно.
– И нищо повече?
– Щяла отново да дойде за мен, ако не...
– Ако не...?
Томас Мюлер се размърда нервно в болничното легло и я погледна
безсилно.
– Ако не? – повтори тя.
– Ако не оставя съпругата си на мира. Никога повече нямало да я вида и трябвало да се разведа.
– Каза, че съпругата ти е заминала?
– Да, тя...
Той смотолеви нещо неразбираемо.
– Направил ли си ѝ нещо? – продължи тя.
– Нищо не съм ѝ правил. Тя е тази, която ме...
– Какво?
– Напусна.
– Защо според теб те е напуснала?
– Защото е проклета...
Беше на път да каже нещо ужасно, но прояви достатъчно здрав разум да си замълчи. Улрике Йенсен предположи, че има предистория, която също не е приятна, но засега остави нещата така.
– Спомняш ли си нещо друго, което може да ни е от полза? – попита тя.
– Ж ената каза, че съм извадил лош късмет.
– В какъв смисъл?
– Цяло лято била потискала разни неща и това малко или много я докарало до лудост.
– Какво е имала предвид?
– Аз откъде да знам?
– Как се разделихте?
– Тя махна лепенката от устата ми и повтори всичко.
– Да стоиш настрана от съпругата си?
– Така и смятам. Не искам да я виждам повече.
– Окей – каза тя. – Засега това звучи разумно. Значи не си разговарял с жена си тази вечер?
– Както казах, дори не знам къде се намира. Но, по дяволите...
– Да?
– Трябва да се размърдате и да направите нещо. Тези жена е абсолютно ненормална. Опасна е.
– Ще направим каквото можем – каза Улрике Йенсен. – Обещавам. Но изглежда...
– Какво?
– Точно по това време всички охранителни камери в района са били извън строя, така че не разполагаме с почти нищо – продължи тя и изведнъж се почувства много изморена от работата си.
Минаваше полунощ, а Лисбет седеше в едно такси на път от „Арланда“. Тъкмо проверяваше един адвокат, който Аника Джанини ѝ беше препоръчала, когато получи криптирано съобщение от Микаел. Но беше твърде изморена и скапана, за да го прочете. С коро спря да се занимава и с адвоката и просто се загледа с празен поглед през прозореца. Какво ѝ имаше?
Харесваше Паулина. Може би дори я обичаше по свой си сбъркан начин. Но как го показваше? Беше пратила отчаяната Паулина при родителите ѝ в Мюнхен, а тя самата се нахвърли на мъжа ѝ, сякаш отмъщението можеше да компенсира за липсите в любовта. Не можа да убие сестра си, която бе извършила толкова злини, но беше способна да отнеме живота на Томас Мюлер в Копенхаген, без да ѝ мигне окото.