– Току-що се издигнах в очите на дъщерите ми – каза тя.
– Значи съм направил нещо смислено днес. Какво си открила?
Фредрика Нюман си наля чаша вино в кухнята и разказа какво е научила.
– Значи никой не знае как и защо е попаднал в клиниката? – попита Микаел.
– Информацията по случая, изглежда, е поверителна. Струва ми се, че военните имат пръст.
– Все едно става дума за националната сигурност?
– Не знам.
– Или пък целта е да бъдат защитени отделни лица, не държавата – каза той.
– Може и така да е, разбира се.
– Не е ли странно?
– Да – отговори тя замислено. – И е огромен скандал. Доколкото разбирам, изглежда, Нима Рита е прекарал няколко години затворен в малка стая, без да му осигурят зъболекар или каквото и да е. Не знам доколко си запознат с клиниката.
– Едно време четох изявлението на Густав С тавшьо.
– Звучеше добре, нали? За най-болните ще се полагат най-много грижи. Достойнството на едно общество се определя от това как се отнася с най-слабите.
– И все пак той вярваше в каузата си, нали?
– Със сигурност – продължи тя. – Но тогава времената бяха други, а разбиранията му за обществото и за терапията бяха наивни, поне що се отнася до тежко болните. А и психиатрията като цяло тръгна в друга посока, към повече медикаменти и принудителни мерки. Клиниката може да прилича на резиденция до брега на морето, но с времето се превърна в приют за безнадеждни случаи, главно бежанци с травми от войната. Сдоби се с лоша слава и трудно набираха персонал.
– Да, и аз така разбрах.
– Имаше радикални планове „Сьодра Флюгелн“ да бъде закрита, а пациентите да бъдат интегрирани в общинската здравна система. Но фондацията на Густав С тавшьо, ръководена от синовете му, успяла да предотврати това, като убедила К ристер Алм, който се ползва с добро име, да поеме клиниката. Алм започнал да модернизира и обновява практиките там и именно по време на този процес той и негов колега обърнали внимание на Нима, или Нихар Равал, както бил записан в медицинския картон.
– Поне са му разрешили да запази инициалите си.
– Да, но има нещо съмнително. По случая на Нима Рита имало конкретно лице за връзка, но от клиниката отказват да го назоват. Този човек трябвало пръв да научава всяка нова информация за пациента. Не знам, но ми се струва, че е бил важна клечка и персоналът е ходел на пръсти около него.
– Например главният секретар Линдберг.
– Или министърът на отбраната Форшел.
– Безнадеждно е.
– Какво искаш да кажеш?
– Има много въпросителни.
– Твърде много.
– И не са ти казали дали Нима е споменал Форшел по време на опитите им за терапия? – попита той.
– Не, не казаха.
– Разбирам.
– Но може би Бублански е прав, че фиксацията му към Форшел се е развила, след като го е видял по телевизията в магазина на Хорнсгатан. Вероятно е, особено като се има предвид, че е потърсил телефонния ти номер.
– Ще открия истината.
– Късмет – каза Фредрика.
– Благодаря, ще ми трябва.
– Може ли да те питам и нещо съвсем друго? – добави тя.
– Разбира се.
– Онази специалистка по човешкия произход, с която ме свърза, коя беше тя?
– Просто приятелка.
– Има страшни обноски.
– Има си причини – каза Микаел.
Пожелаха си лека вечер и Фредрика остана сама в кухнята, загледана към езерото и лебедите, които се мяркаха в далечината.
Глава 23
27 АВГУСТ
Лисбет Саландер получи криптирано съобщение от Микаел, но не му обърна внимание. Беше заета с друго. През деня си беше набавила ново оръжие, „Берета 87 Чита“, същия модел като в Москва, както и един IMSI прехващач, а освен това беше взела мотора си, „Кавазаки Нинджа“, от гаража на Фискаргатан.
Беше окачила костюма на закачалката и на негово място носеше суетшърт, дънки и маратонки. Намираше се в стая в хотел „Нобис“ на площад „Нормалмстори“, недалеч от „Страндвеген“. Държеше под око няколко охранителни камери и опитваше да мобилизира същото желание за отмъщение като по-рано. Миналото обаче продължаваше да ѝ се натрапва и това не ѝ харесваше. Нямаше време за спомени.
Трябваше да се съсредоточи, особено сега, когато Галинов беше тук. Той беше безмилостен. Не че Лисбет знаеше твърде много за него, освен изобилните слухове, които се носеха в тъмната мрежа. За някои неща обаче бе получила потвърждение и това ѝ стигаше: Иван Галинов е бил близък приятел на баща ѝ, негов ученик, както и сътрудник на ГРУ.